Той наистина изглеждаше способен на насилие, докато стоеше прав до бюрото на Елза и ръмжеше на жена си:
— Няма да подаваш молба за развод! Само през трупа ми!
Беше набит, як и брадат, а очите му святкаха гневно.
Госпожа Буун, Елза и Тео влязоха в рецепцията, където се разиграваше семейната сцена.
Господин Буун пристъпи напред и каза:
— Моля ви, поемете си дълбоко дъх и се помъчете да се държите цивилизовано.
Госпожа Трийн се дръпна и застана близо до госпожа Буун. Елза и Тео останаха на заден план, наострили уши и ококорили очи.
— Не мога да живея с теб — каза госпожа Трийн. — Омръзна ми от юмруци и шамари. Вземам децата и се махам, Роджър, и ти нищо не можеш да направиш по въпроса.
— Никога не съм те удрял — отговори той, но никой не му повярва. Господин Трийн имаше вид на кавгаджия, който може да удари когото си поиска.
— Не лъжи, Роджър — каза тя.
— Може би е по-добре да влезем в кабинета ми — спокойно ги подкани госпожа Буун.
— Той има пистолет — каза госпожа Трийн и всички настръхнаха. — В джоба му е.
Погледите се насочиха към джобовете на панталона на господин Трийн и там наистина май имаше нещо опасно.
— Качвай се в колата, Карън — нареди господин Трийн със святкащ поглед и стиснати зъби.
Никой здравомислещ човек не би се качил в колата на този мъж.
— Няма — отговори тя. — Вече няма да изпълнявам заповедите ти.
— Ще ви помоля да си вървите — категорично заяви на мъжа господин Буун.
Господин Трийн се усмихна, докосна десния си джоб и каза:
— Може пък да не искам да си тръгна.
— В такъв случай ще повикам полиция — предупреди го господин Буун.
Възцари се дълго мълчание. Никой не помръдна. Накрая се обади госпожа Буун:
— Хрумна ми нещо. Да отидем в заседателната зала, само ние, четиримата, да си направим кафе и да поговорим.
Госпожа Буун изготвяше споразуменията при разводите и прекарваше много време в съдебната зала, така че разбираше нуждата от компромис. Кроткият й глас и спокойният й нрав понамалиха напрежението.
Намираха се в безизходица. Господин Трийн отказваше да си ходи. Госпожа Трийн отказваше да тръгне с него. Никой не искаше да предизвиква въоръжен човек. Господин Трийн премигна пръв и така не позволи на положението да се влоши още повече.
— Добре, да поговорим — съгласи се той.
— Отивам да направя кафе — бързо додаде Елза.
Семейство Трийн и семейство Буун влязоха в заседателната зала и затвориха вратите. Отначало Тео и Елза не бяха сигурни дали трябва да звъннат в полицията, или да изчакат господин Буун. Тео се тревожеше, че родителите му са в една стая с превъзбуден и разгневен човек, който има пистолет в джоба. Ами ако нещата се объркаха? Ако внезапно откъм заседателната зала се разнесяха изстрели? На Тео му се искаше незабавно да се обади в полицията.
Елза обаче подходи по различен начин. Господин Трийн се беше съгласил да обсъди спокойно семейните проблеми. Ако дойдеше полиция и го арестуваха за притежание на оръжие, той можеше да превърти, да стигне до крайност и да направи нещо още по-щуро. Елза обаче беше сигурна, че шефовете й ще се справят с положението и вероятно дори ще постигнат напредък в разрешаването на част от проблемите на семейство Трийн.
Затова тя се обади на един стъклар, който беше пуснал обява, че работи денонощно.
Минутите се нижеха и от заседателната зала не се разнасяха изстрели. Не се чуваха и високи ядосани гласове. Тео се поуспокои, макар че заради случилото се през деня все още беше напрегнат. Двамата с Елза решиха да направят снимки на кабинета и после да ги покажат на полицията. Изметоха стъклата и запазиха камъка като доказателство. Стъкларят пристигна по мръкнало и се зае за работа.
Обикновено във вторник вечерта семейство Буун си тръгваха от кантората и изминаваха пеша няколкото пресечки до приюта на Хайленд Стрийт, където раздаваха храна на бездомните и помагаха с каквото могат. Госпожа Буун и още три адвокатки от Стратънбърг даваха безплатни правни консултации на жени, жертви на насилие, някои от които бяха бездомни и живееха в приюта. Господин Буун също се срещаше с клиенти тук — обикновено несправедливо прогонени от домовете си хора, а също и такива, които нямаха осигуровки. Задачата на Тео беше да помага на бездомните деца с уроците.