— Имате ли план, господин Буун? — попита съдия Йек.
Тео се изправи и се обърна към съдията.
— Да опитаме следното. Следващата събота господин Боланд да се размени с другия охранител, Франки, който да бъде инструктиран да стои възможно най-далече от ламата, доколкото това не пречи на работата му. Ако Луси погне Франки, всички ще бъдем единодушни, че са нужни по-драстични мерки.
— Например?
— Ваша чест, Луси никога не е била връзвана, но клиентката ми е склонна да опита. Госпожица Петюния е убедена, че може да поговори с Луси и да я убеди да не бъде толкова агресивна към едри мъже в униформа.
— Колко едър е Франки? — обърна се съдия Йек към Бък.
— Дребосък е.
— Госпожица Петюния разговаря с Луси, така ли? — попита съдията.
Госпожица Петюния също се изправи и каза:
— Да, господин съдия, непрекъснато разговаряме. Луси е много интелигентна. Мисля, че мога да я убедя да престане да плюе.
— Господин Боланд, какво мислите за тази идея?
Бък си даде сметка, че няма да получи каквото иска, поне не днес, затова сви рамене и каза:
— Да опитаме. Не искам да създавам неприятности, господин съдия. Но е много смущаващо.
— Не се съмнявам. Ще осъществим този план, а ако не свърши работа, ще се съберем отново следващата седмица. Съгласни ли сте?
Всички кимнаха в знак на съгласие.
— Съдът за животни се разпуска — оповести съдия Йек.
15
Веднага щом Тео напусна съда, отново го връхлетя действителността. За кратко бе успял да забрави проблемите си и да се потопи в откачения свят на плюещата лама. Госпожица Петюния беше на седмото небе. Мей Финмор го прегърна неловко. Най-важното беше, че Ейприл остана впечатлена от уменията му в съдебната зала.
Забавлението обаче рязко секна и единственото, пред което се оказа изправен Тео, беше унижение. Беше несправедливо обвинен, преследван и тормозен, а сега и цялото му семейство бе въвлечено в историята. Ужасяваща бе дори мисълта, че полицаите претърсват всяка стая в дома на семейство Буун. Какво щяха да си помислят съседите?
После на Тео му хрумна нещо толкова страшно, че се наложи да спре да върти педалите и да си поеме дъх. Седна на празната пейка на една автобусна спирка и впери поглед в асфалтирания тротоар. Ако някой е дотолкова подъл и дързък, че да подхвърли крадени стоки в шкафчето му, защо да не направи същото и в дома му? Обикновено оставяха вратите на гаража отворени. В дъното на двора имаше барака, чиято врата никога не заключваха. Никак не беше трудно някой да се промъкне до къщата и да намери незабележимо местенце, където да скрие още таблети, мобилни телефони и дори лаптопи.
Ами ако полицията намереше такива неща? Пак щяха да го спипат на местопрестъплението! Тео дори се запита дали собствените му родители няма да го заподозрат.
Накрая отново се качи на колелото си и продължи към кантората, където се промъкна през задния вход и намери Джъдж заспал под бюрото. Прекоси на пръсти коридора и успя да не се натъкне на никого. Елза подреждаше нещата си и се готвеше да си тръгва. Беше унила и притеснена заради Тео и той се почувства още по-зле, след като поговори с нея.
Стрелките на часовника приближаваха пет.
Полицаите ги чакаха до тротоара пред Малард Лейн номер 886, където се намираше домът на Марсела и Уудс Буун и на единствения им син Тео, който не бе живял никъде другаде. Седяха в две цивилни коли и семейство Буун им бяха признателни за това. Два полицейски автомобила, накичени с лампи и сирени, щяха да привлекат съседите като магнит.
Тео мина пръв с колелото, следван от родителите си. Инспекторите Ворман и Хамилтън се приближиха откъм улицата и представиха полицаите Мейб и Джеско, и двамата цивилни. Поканиха ги вътре, където госпожа Буун приготви кана кафе и всички седнаха край масата в кухнята. Докато кафето стане готово, господин Буун отново прочете бавно заповедта за обиск, после я подаде на госпожа Буун и тя направи същото.
— Не разбирам защо се налага да претърсите всяка стая в къщата — отбеляза господин Буун.
— Не се налага — остро вметна госпожа Буун.
Гневът им беше съвсем явен, но поне за момента овладян.
— Съгласен съм — отговори Хамилтън. — Не възнамеряваме да оставаме тук цяла нощ. Искаме да погледнем стаята на Тео и може би още едно-две други помещения, после гаража, приземния етаж и евентуално тавана.
— В моята стая няма нищо — заяви Тео. Стоеше на вратата, наблюдаваше и слушаше.