— Стига, Тео — намеси се баща му.
— Смятате да се качите на тавана, така ли? — попита госпожа Буун невярващо, докато наливаше кафето.
— Да — отговори Хамилтън.
— Късмет. Може да не излезете от там живи.
— Имате ли някакви допълнителни външни постройки? — попита Ворман.
— Има една барака в задния двор — отговори господин Буун.
— Какво има в нея?
— Не водя списък. Обичайните неща. Косачка за трева, градински маркучи, препарат против бурени, стари мебели.
— Заключвате ли я?
— Никога.
— Няма нищо на тавана и в бараката — отново се обади Тео. — Губите си времето, понеже не подозирате когото трябва.
Шестимата възрастни впериха поглед в него, после баща му каза:
— Добре, Тео, стига вече.
— Съгласна съм с Тео — обади се майка му. — Това е чиста загуба на време и сили. Колкото по-дълго подозирате Тео, толкова повече ще се забавите да откриете истинския престъпник.
— Ние просто провеждаме разследване — отвърна Хамилтън. — Това ни е работата.
Стаята на Тео беше в учудващо добър вид. Родителите му го наказваха за неоправено легло, дрехи на пода или свалени от лавиците книги. Санкциите се изразяваха в намаляване на джобните му за седмицата, така че Тео се лишаваше от сериозни средства, ако не подредеше стаята си. Договориха се госпожа Буун да остане с полицаите и да наблюдава обиска. След десетминутно търсене не намериха нищо, затова се насочиха към стаята за гости и гардеробите там, а после — към кабинета. Придружавани от госпожа Буун, която следеше всяко тяхно действие, полицаите старателно огледаха лавиците и шкафовете. Внимателно опипаха всяка вещ в дрешника. Обикаляха из къщата почти на пръсти, сякаш се бояха да не счупят нещо.
След като излязоха от кабинета, Тео и баща му пуснаха телевизора да гледат местните новини. Тео се преструваше на спокоен, но мислите му все се въртяха около бараката в задния двор и колко лесно някой можеше да скрие там крадената стока. Коремът го болеше и му се искаше да си легне, но стоически се постара да изглежда безгрижен. Ами ако ги чуеше да се провикват: „Намерихме ги!“ или „Ето ги!“? Край с живота му.
Госпожа Буун заведе полицаите в приземния етаж, където те претърсиха пералното помещение, стаята за игри и килера. Нищичко. После тя ги заведе на тавана, натъпкан с кутии и кашони, пълни с обичайните ненужни боклуци, които в крайна сметка изхвърляш.
— Тео често ли се качва тук? — попита инспектор Хамилтън госпожа Буун.
— Само когато крие крадени вещи — отговори тя.
Хамилтън си обеща да не задава повече въпроси.
Нужен им беше почти час, за да отворят всички картонени кутии и кашони. Не намериха нищо и се отправиха към гаража, после претърсиха едно сервизно помещение, в което бяха отоплителната и климатичната система на къщата. Докато полицаите бяха навън, Тео попита баща си:
— Може ли да си отида в стаята, татко?
— Разбира се.
Докато Тео излизаше от кабинета, баща му го увери:
— Тео, с майка ти ти вярваме напълно. Разбираш ли?
— Да. Благодаря, татко.
Горе Тео се просна на леглото и потупа мястото до себе си. Джъдж само чакаше да му дадат знак и скочи върху леглото — нещо абсолютно забранено от госпожа Буун. Вратата обаче беше заключена и Тео се чувстваше в безопасност от целия свят, поне засега. Чу шум откъм задния двор и разбра, че полицаите обискират бараката. Чакаше, мъчейки се да се отпусне и да се отърси от усещането, че преди малко полицията е тършувала из стаята му.
Минутите се нижеха, а отвън не се разнасяха развълнувани гласове. Не откриха нищо необичайно в бараката и два часа след като беше започнал, обискът приключи. Полицаите благодариха на господин и госпожа Буун за съдействието — като че ли имаха друг избор! — и си тръгнаха от Малард Лейн.
Госпожа Буун почука на вратата на Тео и той отключи.
— Тръгнаха си — каза тя и го прегърна. — Добре ли си?
— Всъщност не съм.
— Виж, Тео, аз съм доста добър адвокат. Баща ти също. Твърдо сме решени да те защитим и да не позволим нищо да ти се случи, ясно? Полицаите са свестни хора, които просто си вършат работата. В крайна сметка ще се доберат до истината и този кошмар ще приключи. Обещавам ти, че краят ще е щастлив.
— Щом казваш, мамо.
— Баща ти има страхотна идея. Понеже утре не си на училище, хайде да отидем в „Санто“ и да хапнем пица.