И той го послуша.
Тео беше в кабинета си, пишеше си домашните и гледаше как стрелките на часовника едва-едва пълзят, когато Елза го потърси по интеркома.
— Тео, имаш посетител — съобщи тя.
— Кой? — попита той изненадан, а после и притеснен, че полицаите може да са се върнали.
— Приятел.
Тео бързо се запъти към предната част на сградата. До бюрото на Елза стърчеше Гриф, малко притеснен. За последен път го беше видял предишната сутрин, когато госпожа Гладуел отстрани от занятия и него. Двамата влязоха в заседателната зала и Тео затвори вратата. Седнаха на тежките кожени столове и Гриф се огледа наоколо.
— Яко е — каза той. — Твоя ли е?
— Използвам я понякога — отговори Тео. — Имам малък кабинет отзад.
След неловка пауза Гриф попита:
— Ваш’те викаха ли ти?
— Не много. А на теб?
— Не бяха много доволни. Наказаха ме за един месец с допълнителна работа у дома и ми спряха джобните за две седмици. Е, можеше да бъде и по-зле.
— Звучи доста гадно.
— Виж, Тео, дойдох, защото наш’те искат да ти се извиня за сбиването. Така че, извинявай.
— Няма проблем — увери го Тео. — И аз ти се извинявам. Беше доста тъпо, нали?
— Да, много тъпо. Бакстър има голяма уста и все се забърква в неприятности.
— Бакстър също се извини. Хайде да забравим тази история.
— Дадено. — Отново настъпи мълчание, но явно Гриф имаше още нещо предвид. — Тео, говори се, че според ченгетата ти си проникнал с взлом в магазина на Биг Мак, откраднал си някакви неща и са намерили в шкафчето ти част от тях. Така ли е?
Тео кимна.
— Не мога да повярвам, понеже не си представям ти да проникнеш в магазин посред нощ и да крадеш. Не си такъв.
— Кажи го на полицията.
— Ще го направя, ако искаш.
— Благодаря.
— Както и да е, Биг Мак разправя на клиентите си в магазина, че полицията е заловила крадеца Теодор Буун и че са намерили три таблета „Линкс нула-четири“ в шкафчето ти. Май изобщо не си мери приказките.
Раменете на Тео увиснаха и той погледна през прозореца.
— Май да.
— Да ти кажа ли нещо странно? Сестра ми Ейми е десети клас и има един приятел, Бени. Не й е гадже, просто приятел. Този Бени пък познава някакъв Горди, а според Горди някакъв тип предложил да му продаде таблет „Линкс“ за петдесет долара само преди няколко дни на паркинга в училище. Чистак нов, още бил в кутията. Тая машинка струва четиристотин долара, а той се опитвал да я шитне за петдесет. Май е крадена, а?
— Май да — съгласи се Тео и впери поглед в Гриф. — Как се казва продавачът?
— Не знам, но може би ще успея да разбера. Колко таблета са откраднати?
— Не съм сигурен, обаче мисля, че са повече от три, а също лаптопи и мобилни телефони.
— Защо някой ще подхвърля стоката в шкафчето ти и ще звъни на полицията?
— Точно това е въпросът, на който се мъчим да си отговорим, Гриф. Виж, на черния пазар едва ли се предлагат много откраднати таблети нула-четворки. Трябва да разберем името на човека, който се опитва да ги продаде. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Можеш ли да поговориш със сестра си?
— Разбира се.
— Моля те, направи го, Гриф. И побързай.
Гриф припряно се измъкна навън, а Тео се върна в кабинета си. Това отстраняване наистина се проточи.
В четири без петнайсет Тео получи разрешение от майка си да излезе от кантората по лични причини. Той се сбогува с Джъдж и отпраши с колелото. Учебните занятия за деня и за седмицата бяха приключили и децата бяха плъзнали по улиците на Стратънбърг, готвейки се да играят и да се насладят на кратката почивка. Тео се радваше, че седмицата е приключила. Беше започнала в понеделник със срязаната предна гума, а после всичко се бе сринало главоломно. Освен това беше притеснен, и то по съвсем очевидни причини. Ако не успееше да разбере кой го е взел на мушка, и то бързо, следващата седмица щеше да е още по-неприятна.
Майор Лудвиг чакаше в сутерена на сградата на ВВЧ, седалището на скаутския Отряд 1440. Събранието трябваше да започне точно в четири следобед, но Майора изискваше скаутите да идват поне пет минути по-рано. Не понасяше да се разтакават и мърмореше недоволно, когато закъсняваха. Тео пристигна в четири без три минути. Брайън и Едуард, двама негови приятели от класа му, вече бяха тук заедно със Сам, Айзък и Барт — трима седмокласници. И шестимата бойскаути се бяха записали за отличието за авиационни умения, а майор Лудвиг щеше да им бъде съветник. Като морски пехотинец, той беше летял на реактивни изтребители и сега работеше на хонорар като пилотен инструктор на градското летище.