Тео усети как гърлото му се стяга, но успя да каже:
— Благодаря, Майоре.
— Знам, че си невинен, Тео, и ще направя всичко по силите си да ти помогна.
— Благодаря — повтори Тео и се помъчи да прикрие вълнението си.
18
Майора се ръкува с Тео, потупа го по гърба и затвори вратата след него. Навън Тео се приближи до колелото си и се качи. Точно преди да потегли, усети нещо странно и разбра, че предната му гума е спукана.
Прониза го остра болка ниско в корема — той не беше сигурен дали е от гняв, от страх или от двете. Озърна се да провери дали някой не го наблюдава, после впери поглед в гумата и се замисли какво да прави. Нищо не му хрумна. Беше толкова ядосан и объркан, че в главата му цареше пълен хаос. Бавно слезе от колелото и огледа предната гума. Малкият разрез изглеждаше познат.
Тео реши да не притеснява Майора и забута колелото през паркинга на ВВЧ към тротоара. Колкото повече се отдалечаваше, толкова по-ясно разсъждаваше. Колко човека знаеха, че в петък в четири следобед той ще е на събрание на скаутите? И изведнъж се оказа с петима заподозрени — другите бойскаути. Брайън и Едуард от неговия клас, Барт, Айзък и Сам от седми клас. Оставяха колелата си на същата стойка като Тео, а когато Майора го задържа, някой от тях за броени секунди бе имал възможност да забие нож в предната му гума.
Кантората беше на десетина пресечки, а Тео беше изморен. Звънна на джиесема на баща си и той, колкото и да бе изненадващо, вдигна. Уудс Буун мразеше мобилния си телефон и обикновено не му обръщаше внимание.
— Татко, аз съм.
— Да, Тео, мога да прочета името на дисплея. Какво има?
— Пак са ми срязали предната гума. Съвсем е спаднала. Станало е пред сградата на ВВЧ, докато бях вътре с Майора.
— Къде си сега?
— На Бенингтън Стрийт, близо до Четиринайсета.
— Стой там. Пристигам след десет минути.
Тео седна на пейката на някаква автобусна спирка до негодното си колело и се замисли за Брайън и Едуард.
И двамата бяха свестни хлапета от добри семейства. Шкафчетата и на двамата бяха близо до това на Тео и нито един от тях нямаше причина да му реже гумите, да хвърля камъни през вратата му, да прониква с взлом в магазин за електроника и да оставя откраднатата стока в шкафчето му. Тео мислеше и двамата за свои приятели. Седмокласниците не познаваше толкова добре, но се разбираше с всички скаути от отряда. Майора държеше на това. Бащата на Сам беше лекар, а майка му — зъболекарка. Тео не си представяше Сам да се държи като хулиган. Барт беше отличен ученик и сигурно беше най-милото момче на света. От петимата сериозно можеше да бъде заподозрян единствено Айзък Шиър — мълчаливо момче, което изглеждаше мрачно, нерядко потиснато, ходеше с твърде дълга коса и слушаше хевиметъл. Семейство Шиър имаха проблеми. По-голямата сестра на Айзък беше арестувана за наркотици. Бащата често оставаше без работа и се говореше, че предпочита да преживява от доходите на съпругата си.
А най-важното беше, че Айзък имаше и брат в гимназията. Понеже детективите Буун бяха убедени, че нападенията над Тео са дело поне на двама души, Айзък и брат му пасваха идеално. Както винаги обаче, когато набелязваше заподозрени, Тео се препъваше във въпроса за мотива. Защо Айзък и брат му, или всъщност който и да било, ще си правят толкова труд да му съсипват живота? Нямаше смисъл.
Господин Буун пристигна с джипа си. Отвори багажника, вдигна колелото на Тео и го сложи върху стиковете си за голф. Джъдж, който долетя като куршум, беше заточен на задната седалка. Тео седна отпред, скръсти ръце и забоде очи право напред, докато потегляха. Не обелиха нито дума, докато Тео не си даде сметка, че не пътуват към къщи.
— Къде отиваме, татко? — попита той.
— Към полицията.
— Добре. Защо?
— Защото искам инспекторите да видят със собствените си очи онова, за което им говорим. Някой те преследва и се опитва да те накисне за престъпление, което не си извършил.
Идеята допадна на Тео. Паркираха до полицейския участък.
— Чакай тук — каза господин Буун, затръшна вратата и решително пое към сградата.
Минаха няколко минути, докато Тео обясни на Джъдж какво се е случило. Джъдж изглеждаше озадачен. Инспектор Ворман излезе заедно с господин Буун, който отвори багажника и облегна колелото на задния калник. Тео слезе от джипа и заобиколи отзад, за да се включи в разговора.