Джеси я пое неохотно и попита:
— Така значи, и от кого го чу?
— Ами говори се. Колко искаш?
— За кое?
— За нула-четири. Имам петдесет долара.
— Кой ти каза, че продавам нещо?
— Стига, Джеси, такива неща се разчуват. Много искам да имам таблет.
— Нищо нямам, човече. Вече го продадох.
— Можеш ли да намериш още един?
— Може би, но цената се вдигна. Седемдесет и пет долара.
— Ще намеря толкова. Кога можеш да ми го донесеш?
— Утре. На същото място по същото време.
— Готово.
Ръкуваха се и Тони си тръгна. Влезе в сградата и изпрати есемес на Уди: Няма сделка, може би утре.
Сутринта на Тео премина без особени събития. В часа на класния господин Маунт приветства изключително сърдечно него и Уди обратно в час, а някои от съучениците му заподмятаха шеги. Повечето обаче, изглежда, се гордееха с приятелите си, задето са се осмелили да отстояват своето. През първия час — по испански — мадам Моник попита Тео как е и изглеждаше малко разтревожена за него. Той отговори бодро, че всичко е наред. По време на втория час — по геометрия — госпожа Гарман се държеше, все едно нищо не се е случило, което идеално устройваше Тео. През голямото междучасие Ейприл осведоми Тео за новината, която й бе предал Родни. Джона Фин бил в часа на класния, но после изчезнал и той не знаел къде е.
Докато Джона си подремваше в читалнята в библиотеката, инспектор Ворман пристигна в училището и се срещна с госпожа Гладуел. Двамата спокойно се приближиха до редицата шкафчета на седмокласниците и тя набра кода на шкафчето на Джона. Вътре намериха обичайните учебници, тетрадки, пособия и боклуци. А в една чанта откриха два чисто нови таблета „Линкс 0-4“. Занесоха ги в кабинета й, където инспектор Ворман си сложи гумени ръкавици, свали задните капаци и си записа регистрационните номера. След това ги върна в шкафчето на Джона и старателно ги постави в чантата.
Инспектор Ворман благодари на госпожа Гладуел, тръгна си от училището и се върна на бюрото си в полицейския участък, където свери регистрационните номера с дадения му от Биг Мак списък. Нищо чудно, че съответстваха. Съобщи за откритието си на инспектор Хамилтън и двамата решиха да издействат заповед за обиск на дома на семейство Фин. Ворман попълни обичайните бланки за клетвени показания, където изложи подробности за онова, което беше намерил. Добави и изявление, че според твърденията на очевидци братът на Джона Джеси Фин се опитал да продаде таблет „Линкс 0-4“ на свой съученик миналата седмица. След като инспектор Ворман приключи с клетвените си показания и ги подписа, той подготви и двете страници на заповедта за обиск, в които описваше какво точно иска да претърси — дома на семейство Фин и помощните сгради. После измина пеша четирите пресечки по Мейн Стрийт до сградата на съда и остави клетвените си показания и заповедта за обиск на секретарката на съдия Даниъл Шоуалтър от първи състав на съда за малолетни. Секретарката го осведоми, че в момента съдията е на изслушване и че ще минат може би два часа, преди да успее да прегледа клетвените показания на инспектора и заповедта за обиск.
Инспектор Ворман се върна в кабинета си, уверен, че е разкрил поредното престъпление, макар и дребно. Би предпочел да залавя наркопласьори и сериозни престъпници.
23
В три и петнайсет в понеделник следобед инспектор Ворман пристигна в училището и се запъти към кабинета на госпожа Гладуел. Почака, докато тя отиде до една класна стая на втория етаж и изведе Джона Фин от последния за деня учебен час. Джона, който вече беше изтърпял отстраняването си за половин ден, изломоти: „Сега пък какво?“, и я последва.
— Просто ела с мен — каза тя и двамата поеха по коридора обратно.
В канцеларията изчакаха да удари последният звънец и учениците да се изсипят извън сградата. По време на хаоса след часовете Джона и госпожа Гладуел влязоха в кабинета й и затвориха вратата. Инспектор Ворман показа значката си и попита:
— Ти ли си Джона Фин?
— Да — отговори Джона и потърси с поглед помощ от госпожа Гладуел.
— Седни — покани го Ворман. — Искам да ти задам няколко въпроса.
— Станало ли е нещо?
— Може би.
Джона седна и остави раницата на коленете си. Беше видимо изплашен и не знаеше какво да прави или да говори.
Ворман приседна в края на бюрото и изгледа Джона отгоре. Не беше честна битка. Строго ченге с тъмен костюм и страховито изражение, което измерва със строг поглед уплашено слабичко хлапе с паднал върху очите бретон. Ворман знаеше как точно ще протече разговорът, а Джона не беше толкова сигурен.