Масата на защитата от другата страна на пътеката също беше празна — нито един от адвокатите на Пийт Дъфи го нямаше. Точно зад масата обаче, на първия ред, Тео видя Омар Чийп и приятелчето му Пако — две горили, наети от защитата да слухтят и да създават неприятности. Докато часовникът тиктакаше и хората се настаняваха, изглеждаше някак странно — поне на Тео му изглеждаше така, — че днес в залата, готови за действие, са само половината юристи. Съдия Гантри държеше на точността и тъй като точно в девет часа не се случи нищо, зрителите впериха поглед в часовника — девет и пет, после девет и десет. Накрая, в девет и петнайсет, екипът на защитата влезе в залата и се настани на масата си. Предвождаше го Клифърд Нане, известен адвокат, който в този момент беше пребледнял и смутен. Наведе се над парапета и започна да се съвещава тихо с Омар Чийп и Пако — явно нещо не беше наред.
Нямаше и следа от Пийт Дъфи, който би трябвало да седи до Клифърд Нане.
Омар Чийп и Пако изненадващо напуснаха съдебната зала.
В девет и двайсет един пристав се изправи и извика:
— Станете! Влиза съдът.
В този момент през вратата зад бюрото си влезе съдия Хенри Гантри с развята черна тога.
— Дами и господа, обявявам заседанието на Десети окръжен наказателен съд за открито. Съдия по делото ще бъде почитаемият Хенри Гантри. Заинтересованите страни да представят своите становища. Бог да благослови този съд.
— Седнете, моля — каза съдия Гантри и зрителите, които все още се изправяха, побързаха да седнат отново.
Съдия Гантри измери Клифърд Нане с гневен поглед и си пое дълбоко въздух. Всички очи следяха неговите, а господин Нане пребледня още повече. Най-накрая съдия Гантри каза:
— Господин Нане, къде е обвиняемият Пийт Дъфи?
Клифърд Нане бавно се изправи. Прокашля се и когато най-сетне заговори, иначе звучният му глас беше дрезгав и обезсърчен:
— Не знам, ваша чест. Господин Дъфи трябваше да се яви в кантората ми в седем часа сутринта за предварителна среща, но не дойде. Не ми се е обаждал, не е изпращал факс, имейл или есемес на мен или на някого от хората ми. Много пъти звъняхме на мобилния му телефон. Без резултат. Отидохме в дома му, той обаче не е там. В момента го издирваме, но явно е изчезнал.
Тео и всички останали в залата бяха изненадани. Един от заместник-прокурорите се изправи.
— Ваша чест, ще позволите ли?
— Слушаме ви — каза съдия Гантри.
— Сега научаваме за това. Ако бяхме осведомени по-рано, щяхме да започнем издирване.
— Ами започнете го сега — ядосано заяви съдия Гантри. Явно беше разтревожен от отсъствието на Пийт Дъфи. Удари с чукчето си и оповести: — Обявявам един час почивка. Погрижете се за удобството на съдебните заседатели, докато чакат.
С тези думи съдия Гантри излезе през вратата зад бюрото си.
Минута-две зрителите седяха смутени и объркани, като че ли Пийт Дъфи всеки момент щеше да влезе в залата, стига само да почакат. После се разнесе шепот, а малко по-късно няколко човека се изправиха и настана раздвижване. Никой не си тръгна обаче, за да не рискува да си изгуби мястото. Пийт Дъфи със сигурност щеше да се появи всеки момент, да се извини за закъснението, да го обясни със спукана гума или нещо подобно и делото да продължи.
Минаха десет минути. Тео наблюдаваше как адвокатите бавно се преместват към средата на съдебната зала и повеждат приглушени разговори. Джак Хоугън и Клифърд Нане доближиха глави, все едно съпоставят бележките си, и двамата смръщени.
— Какви мислиш, Айк? — тихо попита Тео.
— Май е офейкал.
— Какво означава това?
— Много неща. За да бъде пуснат под гаранция, Дъфи е предоставил множество недвижими имоти. Те би трябвало да гарантират явяването му пред съда, затова тези имоти ще бъдат конфискувани и той ще ги изгуби. Разбира се, ако наистина е офейкал, явно не се притеснява особено за собствеността си тук, понеже му предстои да прекара целия си живот в бягство. Ще бъде беглец, докато не го хванат.
— А ще го хванат ли?
— Обикновено ги хващат. Снимката му ще е навсякъде — в интернет, на плакати „Издирва се“ в пощата и във всеки полицейски участък в града. Трудно ще се измъкне, но са известни случаи с бегълци, които така и не са били заловени. Обикновено напускат страната и заминават за Южна Америка или някъде другаде. У чуден съм. Не допусках, че на Пийт Дъфи му стиска да опита такова нещо.