— Всички да седнат — извика един пристав.
Съдия Гантри удари силно с чукчето и нареди:
— Тишина в залата! Въведете съдебните заседатели, моля.
Беше единайсет часът. Съдебните заседатели влязоха един след друг в залата и заеха местата си в своята ложа.
След като те седнаха, съдия Гантри изгледа строго Клифърд Нане и попита:
— Господин Нане, къде е подсъдимият?
Нане се изправи бавно и отговори:
— Не знам, ваша чест. Договорът ми с господин Дъфи изтече в десет и половина снощи.
Съдия Гантри погледна Джак Хоугън и каза:
— Господин Хоугън.
— Ваша чест, нямаме друг избор, освен да помолим да обявите процеса за невалиден.
— А аз нямам друг избор, освен да го направя. — След това съдия Гантри се обърна към съдебните заседатели. — Госпожи и господа, оказва се, че подсъдимият Пийт Дъфи е изчезнал. Той беше освободен под гаранция до процеса и явно е избягал. Шерифът провежда издирване, уведомено е и ФБР. На този етап не можем да продължим без подсъдим. Извинявам ви се за причиненото неудобство и отново ви благодаря за готовността да изпълните дълга си. Свободни сте.
Един от съдебните заседатели бавно вдигна ръка и попита:
— Господин съдия, ами ако го намерят следобед или утре?
Въпросът от ложата на съдебните заседатели явно изненада съдия Гантри.
— Зависи как ще бъде намерен. Ако го заловят на някоя граница, докато се опитва да се измъкне от страната, тогава ще бъде върнат тук и ще му бъдат отправени допълнителни обвинения. Това несъмнено ще промени стратегията му по време на процеса, така че ще има право на отлагане. Но да допуснем, че бъде открит недалеч от тук и че има уважително извинение за неявяването си в съда днес сутринта. В такъв случай ще анулирам гаранцията или залога му, ще го вкарам в затвора и ще насроча дата за нов процес възможно най-скоро.
Отговорът задоволи и съдебния заседател, и Тео.
— Закривам заседанието — оповести съдия Гантри и отново удари с чукчето си.
Тео продължи да чака, но накрая си тръгна, когато приставът угаси лампите. Нямаше къде другаде да отиде, освен на училище, затова пое с колелото си в тази посока. На две преки от съда черен джип чероки намали до него. Предното стъкло се спусна и отвътре се показа мургавото лице на Пако. Ухили се, но не каза нищо.
Тео натисна спирачките и джипът отмина. Защо го следяха?
Стресна се и бързо реши да свърне в някоя странична уличка и да пресече направо през нечий заден двор. Беше се извърнал назад, за да хвърли поглед през рамо, когато пред него изникна едър мъжага и сграбчи кормилото на велосипеда му.
— Здрасти, хлапе! — изръмжа той лице в лице с Тео.
Беше Бък Надувката, който беше бесен и явно готов за война.
— Да не си припарил в двора ми, ясно? — изръмжа той, без да пуска кормилото.
— Добре, добре, извинете — отговори Тео, уплашен, че Бък ще го зашлеви.
— Как се казваш?
— Теодор Буун. Пуснете ми колелото.
Бък беше облечен с евтина униформа, която не му беше по мярка и имаше зашит на ръкава надпис „Ол-Про Секюрити“. В колана си беше втъкнал доста голям пистолет.
— Престани да минаваш през двора ми, разбра ли?
— Разбрах — отговори Тео.
Бък го пусна и Тео отпраши, без никой да стреля по него. Изведнъж страшно му се прииска да се върне в училище, в безопасната си класна стая.
3
Тео се отби в канцеларията и върна разрешителното си за отсъствие от часовете. Съучениците му караха четвъртия си час, химия, и на Тео никак не му се влизаше със закъснение. Вместо това се запъти към тесния кабинет на господин Маунт — съседния до класната им стая. Вратата беше отворена и за късмет господин Маунт седеше на бюрото си, ядеше сандвич и гледаше на лаптопа си местните новини.
— Сядай — покани го той и Тео се настани на единствения друг стол в кабинета.
— Значи знаете — каза той.
— О, да. Съобщават го по всички канали.
Господин Маунт побутна лаптопа си с няколко сантиметра, та Тео да вижда по-добре. Шерифът говореше пред тълпа репортери. Обясняваше, че няма и следа от господин Дъфи. Претърсили бяха дома му и не бяха открили нищо. И двете му коли — мерцедес седан и джип форд — си стояха заключени в гаража. Изглежда, господин Дъфи бе играл голф на игрището сам в неделя следобед и един кеди го беше забелязал да си тръгва. Бил в количката си за голф и се отправил към дома си до шестия феъруей — по същия път, по който младежът многократно го бил виждал да си тръгва след игра. В десет и половина в неделя вечер Пийт Дъфи по думите на Нане се съгласил да се срещне с него и с целия екип на защитата точно в седем сутринта за дълга подготовка за процеса.