- Трябва да се чувстваш поласкан. Опитаха се да унищожат цял един град само за да се доберат до теб.
[Действията им са грубо преекспонирани. Възнамеряваш ли да съсипеш репутацията на президента Макензи пред избирателите му?]
- Честно казано, не ми пука за репутацията му сред Реконструкционистите - те сигурно го обожават, защото според тях сме безбожни непросветени чужденци. Ала ще бъда много разочарован, ако след като приключа, са останали повече от пет-шест страни, които все още поддържат дипломатически отношения с тях. Но стига сме говорили за бъдещите забавления. Финсбъри Парк - безопасен ли е?
[Забелязвам няколко струпвания на Външни, най-вече в източната част на Лий Вали, но и из Финсбъри Парк има разпръснати групички. Всички се движат на север и може да се откажат да влизат в сблъсъци с въоръжени колони като тази, която си събрал. Въпреки това препоръчвам да се действа предпазливо.]
- Добре. Сега ми кажи мога ли да й вярвам.
[Остатъкът от живота на тази вселена няма да ми стигне, за да изчисля всички възможни отговори. Или, ако предпочиташ - не, разбира се, че не, и ти самият го знаеш. Но, така или иначе, си тръгнал с нея, защото си длъжен.]
- Гадно е човек да е на мое място.
[При всяка възможност ще помагам. Би трябвало да мога да блокирам въздушното пространство. Как предпочиташ - да бъдат заловени или убити?]
- Трябват ми козове при преговорите. Добре ще е някои от тях да останат живи.
[Смяташ ли да убиеш агентите, които държат съпругата ти?]
- Смятам да помисля по този въпрос, след като тя вече бъде в безопасност.
Петрович бръкна в чантата, която му беше дала Люси, и извади сферата. Тя беше запечатана в опаковка с въздушни мехури и той започна да дърпа и да къса, докато не успя да провре пръста си отдолу.
- Защо поиска да ти донесат това? - попита Соня.
- Защото реших, че може да ми потрябва. - Петрович подаде сферата на Маса. - Подръж така.
Той залепи два кабела към кръглите терминали и ги обви с изолирбанд, за да не могат да се разлепят.
- Различна е, нали? - попита Люси. - Не е същата, която дадоха по новините.
- Само един на милион души би забелязал това. - Той отвори пакета с електронни компоненти и ги изсипа в шепата си. Камерата му не можеше да се фокусира върху мъничките надписи върху тях, затова той ги подаде назад. - Трябва ми нещо с капацитет в диапазона на мик-рофарадите и най-големия резистор, който успеете да намерите.
Само Валентина можеше да разчете цветовата кодировка. Тя обясни системата на Люси, докато се подсмиваше подигравателно на невежеството на Соня.
- Какво ти е пусковото напрежение?
- Добър въпрос. Около девет волта и половина.
- Около? Ако бъркаш, всички ли ще умрем?
Петрович се намръщи.
- Вероятно.
Соня се наведе напред.
- Наистина ли не знаеш какво ще се случи?
- На теория знам.
Тя се облегна назад.
- Значи нямаш никаква представа.
Той протегна ръка и Валентина пусна в шепата му един резистор и един кондензатор. Вече беше свързала две от жичките им, за да сформира верига.
- Там има стационарно оръдие - каза той. - Ще трябва да го обезвредим по някакъв начин. Не разполагаме с никакви експлозиви и единственото, което ни остава, е експерименталната физика.
- Превземи го - изсумтя Соня. - Превземи го, както правиш с колите.
Маса погледа над сферата, която държеше в ръка, докато лепилото не изсъхна.
- Вече обмислихме този вариант. При оръдието става само ръчно.
- Което означава, че не е толкова умно, но пък е по-бързо. - Петрович взе тубата с лепило и с негова помощ сглоби верига от компонентите. - Ако беше програмирано да стреля през стени, в тази кола сега щеше да има много по-малко хора.
Колата подскочи и той погледна напред. Навсякъде по пътя се въргаляха тела - достатъчно нагъсто, за да наподобяват килим от раздрани дрехи и разкъсана плът.
Външни, служители на Ошикора, цивилни, милиционери на ИВМ - от всички по много. Автомобили, забити във витрините на магазините или във вратите на къщите. Улични стълбове, огънати от сблъсъци, и изгорели развалини.
Колата им почти пълзеше по пътя, а широките гуми се опитваха да намерят сцепление с нестабилната повърхност. Петрович погледна назад и установи, че Валентина е прикрила с длан очите на Люси.
- Много е млада. - На лицето й потрепна мускулче. - А аз съм твърде стара.
Маса се взираше със зяпнала уста през предното стъкло. Когато в един момент изглеждаше, че ще изпусне сферата, Петрович протегна ръка и подложи длан под нея, като в другата си ръка стискаше конструкцията от кабели и кондензатори, а тубата с лепило бе пъхнал между зъбите си.