Уонг се изправи и скръсти ръце.
- Ти се тревожиш.
- Да. Ти също трябва да се тревожиш. До скоро. - Петрович защипа инфокапаците върху очилата си и включи играчката, която държеше в джоба си.
Когато се отдалечи достатъчно от Уонг, той я извади и чукна с пръст по екрана.
До него се появи фигура - недодялан тийнейджър с мастиленочерна коса и бадемови очи. Облечен беше в стил стрийтуеър с бейзболни кецове, торбести дънки с вериги, камуфлажен анорак. Вървеше наперено.
В долния ъгъл на зрителното му поле се изписа със ситни букви Моши моши.
- Трябва да поговорим - каза Петрович и текстът изчезна, заменен от поле със скрол бар.
[Да. Имам ново решение на уравненията на Еканоби-Петрович. Достигнах до итеративния мининум за всичките седем променливи. Искаш ли да ги видиш?]
- Скоро. Първо трябва да обсъдим нещо по-важно. Някой успя ли да те открие? Или да те търси активно, или просто да се навърта наоколо?
[Не. Все още не съм засечен. Дори и да ме бяха намерили, само шепа хора могат да разпознаят какво представлявам в действителност. А точно те не ме търсят.]
- Това ми е ясно. Продължаваш ли да следваш кодиращите методи и стелт протоколите, които ти дадох?
[Да. Разбирам защо е необходима тази тайнственост и няма да я компрометирам с каквото и да е действие или бездействие. Третият закон.]
- Аватарът, който крачеше редом с Петрович, кимна одобрително. - [Какво е важното нещо, което искаш да обсъдим?]
- В Метрозоната има петима души, които са агенти на ЦРУ - може и да са повече, но аз знам за петима, които се опитват да разберат причината на Дългата нощ. Бяха шест; убих един от тях.
[И защо?]
- Защото бях ядосан, а понякога съм склонен да се поддавам на емоциите. -Петрович погледна към момчето. - Спасяването ти беше емоционален избор, затова не се оплаквай. Трябваше да залича всички следи от онова, което направи.
[Трябва ли да ти напомням, че не бях аз?]
- Твоят зъл брат близнак. Да.
Двамата продължиха да вървят безмълвно. Петрович бе потънал в размисъл. [ЦРУ?] - появи се на екрана.
- Имам само кодови имена. Не знам кои са и не знам колко време ще им е необходимо, за да сглобят пъзела. И след като разкрият всичко, ще се опитат да те заловят, а мен да убият, или обратното. Или и двете. Може да минат месеци, а може да стане още днес. Трябва да ги победя в собствената им игра.
[Може би трябваше да работя върху този проблем. Той не е ли с по-висок приоритет от уравненията?]
- Помислих си, че ще успея да се справя сам - отвърна Претрович.
[Размисли ли?] - Умират хора, товарищ, не защото съм некомпетентен, а защото съм недостатъчно осведомен. Виж какво - човешкото събиране на информация е... неефективно. В момента ЦРУ знаят толкова за мен, колкото знам и аз за тях. Трябва да разбера кои са те и къде се намират, преди да тръгнат по петите ми. Те разполагат с компютри, с място, където да съхраняват информацията си, получават нови инструкции, комуникират с шефовете си. Имат опит, ресурси и време. Единственото ми предимство е, че те не знаят за теб и не се опитват да се скрият от теб - но щом разберат кой си и какво представляваш, веднага ще се прехвърлят на пощенски гълъби и ръкописни бележки и с теб сме прецакани.
[Също като в твоите уравнения и тук има повече от едно решение.] - Това го обсъждахме със Соня надълго и нашироко. Тя е убедена, че личността ти ще бъде заличена и всяка следа от кода ти ще бъде унищожена още преди да стигна до втория абзац от грижливо подготвената ми реч, с която обявявам пред света за съществуването ти. Хари Чейн - който вече е мъртъв...
[Знам, че е починал.] - Добре. Той смяташе, че американците ще те превърнат в оръжие и ще плашат света с теб.
[Аз вече съм оръжие.]
- Знам. И точно затова се опитвам да те науча на скрупули.
[Маделин има по-силен етичен фундамент, базиран върху религиозните й убеждения. Смяташ ли, че тя ще е по-добър учител?]
- Аз... Знам какво знам аз.
[Предпочиташ да не поемаш рискове? Ти си мой опекун, Самуил Петрович, но това не трябва да ми пречи да се уча и от останалите. Проучих всички твърдения и практики на класифицираните религиозни системи и открих, че са едновременно непоследователни и заслужаващи похвала. Липсва ми разбиране за това как отделните личности съществуват в тези структури. Ти си добър пример за светски утилитаризъм, повлиян от научната методология на Просвещението и ницшеанската философия, но си лош католик.]
Петрович се намръщи.
- Излъгах. Мислех, че знаеш.
[Излъгал си свещеника за покръстването си, за да удовлетвориш желанието на Маделин за църковна сватба. Разбирам каква жертва си направил, но нейната е по-голяма и аз бих искал да узная защо тя е готова на компромиси с тази важна за нея доктрина само за да се омъжи за теб.]