Наблизо имаше друга линия, която водеше на юг - дори си имаше свой собствен мост над Темза при Кю. Петрович я виждаше добре на сателитната карта. Тя просто го приканваше да тръгне по нея.
Той се обърна на изток и погледна към веригата товарни вагони. Небето имаше аления цвят на пожар. Миямото беше приклекнал до едно колело, подпрял ръцете си върху обраслия с бурени чакъл, и дишаше тежко с наведена глава. Той усети, че го наблюдават.
- Какво?
- Имаме проблем.
- Какъв? - Миямото оголи стиснатите си зъби.
- Сътрудникът ми предполага, че между нас и мястото, накъдето сме се запътили, има около двеста хиляди Външни.
Миямото рязко погледна нагоре.
- Да - рече Петрович. - Ако искаш да се чупиш, ще те разбера. Всъщност дори предпочитам да си тръгнеш. Не бих казал, че си облечен подходящо за случая.
- Какво имаш предвид? Какво им е лошото на дрехите ми?
- Приличаш на ёбаный нинджа! Сигурно си можел да облечеш сигнално яке, за да биеш още повече на очи, но и сега върху теб е написано с големи букви „подгони ме".
- Докато вие, със съсипания ви шинел и непраните от седмици дрехи...
- Приличам ужасно на Външен. - Петрович му се ухили дивашки. - Кой би предположил, че липсата на вкус към облеклото и ужасната лична хигиена ще се окажат характерен белег на оцеляващите?
- Двеста хиляди души.
- Горе-долу. Възможно е да са повече.
Миямото се надигна и се приближи до Петрович, като едва не допряха носове.
- Мога сам да те убия и да им спестя труда.
И какво ще каже тогава госпожица Соня?
- След като те премахна, мога да се самоубия и така няма да е нужно да обяснявам каквото и да било. Поне ще легна в гроба с ясното съзнание, че съм я спасил от доживотното раболепничене пред идиот като теб.
Петрович посочи с пръст над рамото на Миямото.
- Юг е натам.
Миямото сви юмруци, изпълнен с чувство за безсилие.
- Двеста хиляди врагове. Как изобщо можеш да си помислиш, че ще успееш да им се изплъзнеш - и после да намериш жена си?
- Очевидно мога, защото иначе досега да съм се отказал и да съм се прибрал вкъщи.
- Нямах предвид това. Каква е причината да си толкова убеден в тази самозаблуда?
Петрович отстъпи встрани.
- Външните отново са се раздвижили, а ние се намираме твърде на открито. Не мога да съм отговорен за теб или за онова, което вършиш - остани, върви, последвай ме или се махай. От теб зависи. Но трябва да избереш нещо. - Той сви рамене и додаде: - Аз все пак отивам да намеря Маделин.
[Въпреки че не я обичаш.]
Ъгълчетата на устата на Петрович потрепнаха и аватарът веднага осъзна, че е престъпил позволените граници, извини се с поклон и изчезна.
- Заклех се да те защитавам - каза Миямото и косата на ниско остриганата му глава настръхна от неприкритата му ярост.
- Не и на мен. Нямаш абсолютно никакви задължения към мен.
Миямото стисна силно зъби.
- Не става въпрос за теб.
- Не, очевидно не. - Петрович наблюдаваше как червените точици бавно пъплят като зрънца от сипещ се пясък по тесните улици на Крикълууд. Той се огледа, за да се ориентира, след което се затича покрай колоната от вагони.
Когато стигна до последния, отново се консултира с картата и се насочи точно към линията, която му беше необходима. Дори не се обърна - чуваше хрущенето на разместващия се чакъл зад гърба му и което беше още по-показателно, изсъскани шепнешком японски ругатни.
Не беше сигурен дали е доволен от компанията си, или не. След като Миямото беше показал, че е готов да се жертва, за да го защити, една част от него, безскрупулната му, безстрастна страна, вече обмисляше по какъв начин да използва това оръжие за еднократна употреба.
Другата му част, която с готовност би определил като притеснително малка, просто изпитваше благодарност от присъствието на друго човешко същество, което не притежава психологическата настройка да го убие на място.
Съществуваше, разбира се, и въпросът за собствената му мотивация. Той знаеше защо Миямото не го изоставя. Знаеше защо Външните искат да изкормят града и да го проснат да съхне на телта. Кое обаче ръководеше действията на самия него?
- Някаква следа от Маделин?
[Засякох радиотрафик по МилНет. Няколко подразделения на ИВМ в момента се сражават с бойци на Външните, а други укрепяват позициите си преди настъплението. Проучих сражаващите се части и смятам, че има голяма вероятност съпругата ти да е с някоя от тях. Изнесоха данни за евакуираните ранени и името й не се появи там.]