- А ЦРУ?
[Обработката на подробни сателитни данни в реално време на няколко честоти и същевременното проследяване на движението на Външните ангажира сериозна част от ресурсите ми.]
- Това е важно.
[Ако желаеш, мога да отделя повече процесорна мощ. Това ще намали ресурсите за останалите потребители.]
- Мисля, че всички в Метрозоната са твърде заети да се притесняват от Външните, за да забележат забавянето.
[Имам предвид в глобален мащаб. Някой някъде ще започне разследване и ако е достатъчно умен, ще ме открие.]
- Да, добре. Направи каквото можеш. - От двете страни го ограждаха насипи зеленееща се земя. Погледна към гърбовете на къщите. Поне когато настъпеше моментът, щеше да има предостатъчно места, където да се скрие от Външните.
Петрович насочи вниманието си към тунела отпред, мъртво пространство, където ИИ не можеше да проникне. Най-близката група Външни - групата на Фокс - се намираше на три километра северно, но беше възможно да има други пред фронтовата линия, немаркирани, невидими.
Триста метра в мрака. Поне пътят беше прав и светещият кръг в далечината не бяха фаровете на приближаващ се влак. Този път Петрович се обърна назад, за да види как облечената в черно фигура тича към него. Движенията на мъжа бяха далеч не толкова гъвкави и свободни, както преди.
- Трябва да минем оттук.
Миямото кимна и тръгна напред, придържайки се към едната стена на тунела, за да може да вижда по - доб-ре дали на фона на далечното светло петно не се очертава някой силует. Петрович тръгна покрай другата стена, без да изпуска от очи сенките пред себе си.
Границата между светлината и тъмнината се приближи.
[Външните преминаха в движение. Пътищата ви ще се пресекат на улица Килбърн Хай, два километра по-нататък.]
Покажи ми.
Пред очите му с примигване се появи полупрозрачната карта. Петрович се намръщи.
- Пътят им минава право през жилищния комплекс „Парадайз".
[Да.]
- Колкото и да ми се иска да видя как Външните и Райската милиция се бият до смърт, никак не ми е приятно, че фронтовата линия минава точно през маршрута ни.
[Има друга линия, малко на север. Тя ще ви изведе зад подразделенията на Външните.]
- Да. Ще тръгнем по нея. - Когато стигна до изхода на тунела, Петрович забави ход и извика на Миямото: - Отклоняване.
Той притича през релсите от другата страна и продължи напред покрай неравната линия на висока дървена ограда, отделяща линията от съседната градина. От време на време побутваше дъските и една от тях се оказа по-разхлабена.
Петрович я подпря с рамо и блъсна. Нещо поддаде и той опита отново. Дървото се напука и гвоздеите изскърцаха. Миямото добави и своята сила към упражнението и накрая дъската изпращя и се откъсна от единия подпорен кол.
Петрович я подпря с гръб, придържайки я отворена настрани, докато премине Миямото, след което се извъртя и се промуши през отвора. Палтото му се закачи на стърчащите пирони - върховете им пробиха кожата и се забиха в рамото му.
Той изсъска и се освободи. Прокара ръка под тенис-ката си и когато я извади, пръстите му бяха изцапани с тъмна кръв.
- Чёрт.
Миямото вече вървеше по циментената пътека, водеща към задната врата на къщата, опитвайки се да се движи безшумно. Петрович пренебрегна парещата болка в рамото и се запромъква подире му.
Вратата беше дървена с малко стъклено прозорче. Ключовете лежаха на ръба на умивалника, до купчина мръсни съдове. Миямото отстъпи назад, за да се огледа за някой друг вход. Петрович се наведе да вдигне две тухли от купчината край бараката и когато се приближи достатъчно до къщата, хвърли едната към широкия кухненски прозорец.
Стъклото се счупи и падна навътре, а остатъците по дограмата изпопадаха от собствената си тежест и се начупиха в перваза. Миямото зяпна с отворена уста. Петрович изръмжа и използва другата тухла, за да начупи назъбените остриета, които бяха останали да стърчат от рамката.
- Прави нещата просто, разпиздяй.
Той метна тухлата към обраслата полянка, съблече шинела си и го хвърли върху морето от натрошени стъкла. После скочи, прехвърли се през стената и се приземи на пода. Стъклата захрущяха под краката му, докато отръскваше палтото си, от което заваля дъжд от проблясващи парченца.
Миямото все още стоеше отвън. Петрович грабна ключовете от умивалника, избра онзи от тях, който му се стори най-подходящ, и го пъхна в ключалката. Тя изщрака и той натисна дръжката.
- Защо се забави толкова?
- Нали трябваше да действаме тактически. - Миямото се вмъкна тромаво вътре, блъсвайки вратата в рамото на Петрович, който потрепна от болка.