- Ако продължаваш да използваш само резервния капацитет, значи е време да вкараш в употреба цели системи. Които си поискаш. Започни с трафик контрола на Метрозоната, и чёрт, аз знам къде можеш да намериш онова, което ти е нужно. - Лицето му потрепна. - В мазето на Ошикора Тауър.
[Квантовият компютър е сложен под карантина. И си има добри причини за това.]
- Имаше добри причини. Сега има още по-добри за използването му.
[А Ошикора или Виртуална Япония?]
- От тях не е останало нищо. Намекнах за това на Соня, за да не си помисли да тръгне да те търси някъде другаде. Време е да счупим печатите и да те вкараме вътре. Случва ли се още нещо, за което трябва да знам?
[Разположените около Кингс Крос сили на ЕОС са подложени на продължителни атаки. Външните са плячкосали тежко въоръжение от съоръжението в Холоуей и заплашват да направят пробив при товарния склад и при Пентънвил Роуд.]
- Имаме ли някаква въздушна подкрепа? Един или два бойни вертолета?
[Броят им е ограничен...]
- Не ме интересува. От тях няма полза, ако стоят на земята в очакване да бъдат прегазени. Ако Външните направят пробива сега, значи сме прецакани. Кажи на танковете да изравнят със земята товарния склад и разкарай войниците от улиците, вкарай ги в сградите. Забрави за командните пунктове, определи зони за свободна стрелба и накарай тези говнососы да си платят за всеки сантиметър, който са спечелили. -Автобусът се олюля и започна да се накланя надясно. Страничните прозорци се отъркаха в стена от натрошени тротоарни плочи и тухли; подсиленото стъкло се огъна, но не се счупи. - Нещо друго?
[Частта на съпругата ти е напълно обградена. Има жертви.]
- Тя е разбрала, че идвам.
[Как?]
- Защото знае, че ще го направя. А Примроуз Хил?
[Сблъскали са се с Външните, които бродят по улиците около парка. Имало е няколко далекобойни снайперски изстрела, но е въпрос единствено на време да се придвижат напред. Броят им е твърде голям, за да могат защитниците ни да се справят с тях; проблемът е тривиален - липса на достатъчно патрони.]
- Уестуей?
[Външните са блокирани временно в комплекса „Парадайз", но скоро ще разберат, че могат да заобиколят района, като се отправят към Нотинг Хил.]
- Можеше и да е по-зле.
ИИ не коментира думите му.
Докато автобусът свиваше с тътен по една странична уличка, заплашвайки да отнесе с грамадното си туловище терасите на ниските къщи от двете му страни, Петрович се обади на Валентина. Колите, които бяха паркирани от двете страни на пътя, се сбогуваха със страничните си огледала и голяма част от боята си.
- Здрасти.
- Мостът е наш - надвика тя заобикалящия я шум. Петрович я харесваше. Тя действаше прямо, когато се наложеше. - По него минават много, много японци. Това е добре.
- Някакви проблеми?
- Нищо, за което да се притесняваш. Ще поддържаме пътя разчистен, докато можем. Петрович, а експлозивите?
- Те са под наш контрол.
- Добре. Петрович, има проблеми с мрежите. Хората се страхуват от Новия джихад на машините.
Той не виждаше причина да не й каже истината.
- Няма от какво да се страхуват. Аз съм Джихадът.
- Ще трябва да обясниш по-късно как е възможно това. Но добре.
Автобусът сви към станцията, която се намираше най-близо до входа на тунела, и спирачките му изскърцаха.
- Налага се известно време да бъда офлайн. Ако се наложи, остави съобщение. Иначе действай както намериш за добре. - Петрович се обърна, за да слезе по стъпалата към вратата, която се отвори със съскане. Шинелът бе залепнал за гърба му. Нещата бяха достатъчно зле, а въображението му ги влошаваше още повече. - Валентина, ако... ако нещата тръгнат на зле, не се чувствай задължена към мен. Соня Ошикора ще използва Джихада, за да нанесе удар на Външните, но няма гаранция, че ще спечели. Взриви моста заедно с останалите и се махай оттам.
- Аз съм голямо момиче - отвърна тя. - Мога да разпозная кои са добрите и кои - лошите. Така че дори и да си мъртъв, това не те прави по-малко добър.
- И това го има. - Той мина под сводестия изход и навлезе в хладната сянка на голямата зала на станцията. Тя изглеждаше точно така, както я беше оставил.
- Така че избирам да се бия, камарад капитан. Не виждам друг начин.
Тътрейки нозете си, Петрович премина през въртележката на входа, вкопчен в студения метал на тръбните дръжки, опитвайки се да не падне. После се извъртя тромаво и остави краката си сами да намерят пътя в мъглата, която се стелеше пред очите му.
- Както решиш, Валентина.