На запад се трупаха още повече коли. Те не можеха да нападнат заради него. На юг лежеше мостът, но той никога нямаше да успее да стигне до него.
[Погледни нагоре.]
Скрипецът на крана. За него бяха закачени ремъците на плетена люлка. Докато тя се спускаше към него, Петрович подскочи и метна ножа към лицето на най-близкия му нападател. Пръстите му се вкопчиха в грубите въжета и той вдигна краката си напред.
Започна да се издига във въздуха, но колкото и здраво да се опитваше да стиска, мускулите му просто не бяха достатъчно силни, за да издържат задълго теглото му. Той стисна зъби и се вкопчи във въжетата.
На земята първата фаланга коли се втурна напред, подбирайки всичко пред себе си. Трошаха се стъкла, огъваше се метал. Гърчеха се тела и се пукаха кости. Стрелата на крана започна да се върти, понасяйки Петрович със себе си, и той усети как въжето се изплъзва от ръката му. Опита се да се хване и с другата ръка, но самото движение беше достатъчно, за да се плъзне той още по-надолу.
Беше стигнал почти до края на въжето. По китката му се стичаше кръв. Кранът го залюля и го блъсна в един прозорец на първия етаж - стъклото не се счупи, но сблъсъкът накара Петрович да се пусне. Той полетя надолу, но се спря в нещо твърдо.
Беше се строполил върху тесен балкон с изглед към кръстопътя; това всъщност не беше нищо повече от корниз с парапет. Краката му стърчаха между решетките и той бързо ги издърпа навътре, лежейки по корем, с лице към покрития с гуано цимент.
[Саша?]
- Боли ме сърцето, когато ме наричаш така. - Той наг-ласи камерата с окървавената си, покрита с мехури ръка.
[Нека е Петрович, тогава. Какво ще правим сега? Нямаме план за такава ситуация. ЕОС в Брюксел знаят, че съм овладял комуникациите им, а в Северна Америка вече се разпространява новината, че Джихадът се надига отново.]
- Изгубихме ли контрола над ЕОС?
[Да. Мога да преинсталирам заглушителя, но отсега нататък те просто ще игнорират всички заповеди. Частите на ИВМ се опитват да се изправят срещу превозните средства на Джихада.]
- Знаех си, че това може да се случи.
[НОРАД току-що преминаха в Дефкон трета степен. Белият дом обяви Извънредна защита.]
- Това няма нищо общо с тези разпиздяи колхозные! Никога не е било свързано с тях. - Петрович плесна с длан по стената, оставяйки отпечатък от собствената си кръв. - Соня.
Тя се обади веднага.
- Какво си направил? - изкрещя му от екрана.
- Все още се опитвам да спася Метрозоната. Кажи ми дали още ме подкрепяш. Соня прибра косата зад ушите си.
- Къде е Миямото?
- Следващия път, когато решиш да ми изпратиш телохранител, гледай да не е някой, който ще се опита да ме убие. Така, ние имахме уговорка - аз ще ти върна държавата, а ти ще ми заемеш половин милион никкейджин. Аз изпълних моята част. Какво става с твоята?
Тя настръхна.
- Умират със стотици.
- А двете хиляди, които държиш в кулата? Те какво правят? - Той я видя как се сепна. - Ако разполагах с тях, нямаше да се налага да разкривам съществуването на ИИ. Действията ти дадоха нежелани резултати - той ще изгуби достъпа до ресурсите, които са му необходими, за да функционира. Свали физическите печати на квантовия компютър и го включи. ИИ се нуждае от него.
Тя кимна пребледняла и той продължи:
- Аз поемам всичко, което е свързано с провеждането на тази война, защото ти ще си затънала до ушите в политика. Ще се свържеш директно с президентите на ЕС и САЩ. Ще им кажеш, че до една календарна година можеш да им предадеш една безопасна, стабилна, функционираща Метрозона. Ще им кажеш, че цената е те да разкарат свои жопы от очите ни. И накрая ще ги увериш, че ако дори си помислят да натиснат големия червен бутон, ще им съсипеш икономиките за следващите сто години. Разбра ли?
Соня прехапа долната си устна и Петрович зачака.
- Мислех си - рече тя, - че ще вземем северната Метрозона за нашите хора.
- Така и ще направим. Просто трябва да изтъргуваме следващите дванайсет месеца. Довери ми се. - Той накара образа, който тя виждаше на екрана, да се усмихне. - Някога да съм те подвеждал?
- Все още не - призна тя.
- Властта не ме интересува. Не искам да управлявам нищо. Но стига дребни пропуски. Трябва да поправя нанесените вреди и губя време, с което не разполагам. - Той прекъсна връзката. - Тук ли си още?
[Винаги.]
- Превземи сателитите, които ни трябват. Без тях сме изгубени, а те, така или иначе, ще се опитат да ги изключат. Взимай всичко, което ти се прииска. Без никаква деликатност. Соня ще предаде компютъра на Виртуална Япония изцяло за твоя употреба.