[Дали защото не вярваш изцяло в собствените си морални принципи?]
- Направи ми услуга и пасть забей. Трябва да обмисля хиляди неща, а разполагам само с един мозък.
[Това не е точно така.]
Сега вече успя да привлече цялото внимание на Петрович.
– Какво?
[Можеш да прехвърлиш част от вземането на решения върху специализирани агенти, които ще дублират мисловните ти процеси. Отговорите, които ще получиш, би трябвало да са идентични с онези, до които би стигнал сам.]
- Дори само за да се навия да опитам, ще имам нужда от неопровержими доказателства за това. А и се предполага, че ще трябва да създам втори ИИ, който мисли като мен. Ёбаный стос, погледни колко щети са нанесени при наличието на само една моя версия.
[Когато ме попита дали трябва да разкрия съществуването си пред света, аз имах нужда от чужд съвет. Репликирах се няколко пъти. Шейсет процента от мен са съгласни с теб. Другите четирийсет не са. Разформировах умовете дубликати и приложих решението на мнозинството.]
Петрович усети подръпване в гърдите и сърцето му заби по-бързо.
- Сигурно се шегуваш.
[Хората се съветват с доверени приятели или плащат на експерти. Аз към кого да се обърна?]
- Кой те научи на това?
[Никой. Използвах въображението си. Знам, че според теб нямам подобно качество, но явно досега просто не ми се е налагало да го използвам. Кризата ми помогна да открия неподозирани способности у себе си.]
Петрович усети побутване по ръката. Включи отново камерата и видя, че Валентина му сочи главата на майора, която се подаваше през люка на оръдейната кула.
- Къде отиваме? - попита той.
- Илфорд. Където Норт Съркюлър и Ромфорд Роуд се пресичат. Там има един надлез, където е жена ми.
- Координати?
- Ще ви ги изпратя. - Петрович се свърза с компютъра на танка и изпрати координатите в навигационния софтуер. - Готово.
Той се огледа – минаваха през Олдгейт към Комършъл Роуд. На юг се виждаха останките на Тауър Бридж, край които се въргаляха тела; защитници, нападатели – вече нямаше никакво значение. Мъртвите си бяха мъртви. Но освен това имаше още нещо, което го притесняваше
- Какво щеше да направиш, ако мозъците казали да натикаш главата ми в канала?
ИИ не отговори и Петрович почувства необходимост да го притисне още малко.
- Хайде де. Знам каква би била логичната реакция. Кажи ми.
ИИ продължаваше да мълчи; Петрович чуваше само пропуквания като статичен шум от разстроено радио. Тук имаше нещо, просто не искаше да се покаже.
- Няма да се разсърдя, каквото и да кажеш. Просто трябва да знам.
[Ние водим тази война, защото ти искаш да се събереш със съпругата си. Млад си и поне до тази сутрин беше здрав и силен. Известен си и си интелигентен, и не си чак толкова ужасно деформиран, че да излизаш извън приемливите параметри за човешка красота. Наясно съм, че това са търсените качества в една интимна лична връзка. Тъй като няма особена причина да не оформиш друга подобна връзка, то логически погледнато, Маделин е заменима. В такъв случай трябва да направя извода, че има по-важни фактори от обикновения утилитаризъм.]
- Други фактори? Да, може да се каже и така.
[Няколко пъти те попитах дали обичаш жена си. Ти винаги отказваше да отговориш. Мисля, че вече знам отговора. Тук не става въпрос за предизвикателство - можеш ли да я спасиш, - а за необходимост: ти трябва да я спасиш, на всяка цена, независимо че междувременно можеш да изгубиш живота си. Приемаш замяната на своя живот за нейния като нещо разумно и справедливо, което, между другото, съответства на правилата на нейната католическа вяра. Единственият извод, до който мога да достигна, е, че сигурно я обичаш, макар за мен да остава скрито естеството на твоята любов. Как да разбирам по друг начин всичко, което се случи днес?]
- Добре - отвърна Претрович, - улучи право в десетката. А какво ще кажеш за себе си?
[Ако моите мозъци бяха решили да не те подкрепят, аз щях да игнорирам съвета им. Ние сме едни и същи - неизбежният извод е, че аз също те обичам.]
Разговорът им беше прекъснат от входящо обаждане. Петрович видя, че това е Соня, и отвори прозорец за разговор. Тя изглеждаше като малко, космато животинче, уловено в лъчите на ксенонови фарове.
- Току-що приключи разговорът ми с президента Макензи. Включени сме в списъка на Вътрешна сигурност за издирваните терористи. Особено ти.
- Чёрт. Очевидно разговорът не е минал твърде добре.
- Добре? - Гласът й прозвуча пискливо. - Новият джихад на машините е смазал Уол Стрийт.
- Задръж за малко - каза той на Соня и се обърна към Майкъл. - Когато създаде копията си, къде ги сложи?