— Ако имаше някаква вратичка в закона, — бе казал комодор Вурс в разговор на четири очи с Кейл, — щях да намеря начин да те задържа в Училището… дори да ти плащам таксите, ако се наложи. Но няма начин да го направя, защото от този момент нататък ти ПРИНАДЛЕЖИШ на държавата като дете без собствени средства за издръжка. И като такъв автоматично си мобилизиран заради военното положение, което пък отменя всякаква възможност да бъдеш осиновен… и магическият кръг се затваря. Впрочем, — комодорът сведе поглед, — дори и да завършиш Офицерското училище, ти нямаш средства да си купиш чин и пак би стигнал до там, където ще отидеш след като завършиш Военна школа… тъй че обучението ти тук би било загуба от всякаква гледна точка!
Кейл кимна мълчаливо, осъзнавайки истината в думите му и мъчейки се едновременно с това да преглътне сълзите си. Сая-кроу го заставяше да приема каквото и да му се случи с високо вдигната глава и достойнство, пък и, все пак, във Военната школа, щеше да продължи да се обучава за пилот, а това БЕШЕ нещо.
— Ще мога ли да задържа меча си, сър? — попита колебливо.
— Лично ще се погрижа за това! — Вурс му се усмихна бащински. — Поне толкова мога да направя за теб!
И тъй, седмица по-късно, той се оказа на Туурурст с една снимка на родителите си в сребърна рамка, оръфан навигационен алманах и меча, увит в намаслено платно.
Лейтенант Бутра, началник на Военната школа на Туурурст, бе дребен, злобен мъж с лисичо лице и малки, лъскави очички. Прелисти небрежно пачката документи пред него, втренчи се в Кейл и попита недружелюбно:
— Значи ТИ си син на станджа?
— Да, сър!
— И баща ти ти е подарил този меч в памет на важно събитие?
— Да, сър!
— И са те изхвърлили от Офицерското училище?
Кейл се поколеба, преглътна възраженията си около формулировката на въпроса и отвърна:
— Да, сър!
— Не можеш да задържиш оръжието! Ще трябва да го предадеш в оръжейната за общо ползване или мога да ти уредя да го продадеш, за да разполагаш със сума извън държавната си издръжка!
— Не, сър!
— След като този въпрос е уре… — Бутра най-сетне осъзна какво е казал Кейл току-що и зяпна. — Не?
— Смятам да го задържа, сър! Той е родова принадлежност на Барх, символ на доста неща, за които си нямате и понятие и комодор Вурс ми обеща, че мога да го взема със себе си!
— Слушай, червей, — Бутра се озъби, — няма да ти позволя да ми противоречиш! Това, че си бил в протекцията на някаква високопоставена измет и си се мотал във висшето общество досега, не означава, че тук важи нечия друга дума освен моята собствена! Мечът ще бъде продаден! Ето ти петдесетачка… и документите за разпределението ти!
Кейл не посегна нито към едното, нито към другото. Вместо това остави полупразната си брезентова торба на пода, извади меча от платнения му калъф, разкопча униформената си куртка (все още с регалиите на Офицерското училище) и церемониално се поклони.
Бутра опулено го зяпаше.
— С Ваше разрешение, сър! — момчето приклекна, извърши два пробни замаха с меча и се поклони още веднъж.
— С разрешение за как…
— В подобни случаи на спор и взаимно унижение, сая-кроу, Кодексът на Честта, Сбор на Мъдростта и Предписанията за Живота, — нарочно произнесе цялото церемониално название на сая и натърти на него, — предписва харакири, сър!
— Ка… Ти…
Кейл вдигна меча, хвана го в средата на острието, тъй като бе твърде малък за да може да го държи за дръжката и да го насочи към гърдите си и леко заби върха му в корема си. Не остана удовлетворен — бе изместил прицела с няколко сантиметра. Коригира грешката си, мърморейки тихо мантри от сая и се концентрира напълно. Усещаше струйката кръв, която се стичаше по слабините му от неверния прицел, усещаше също надвисналото в кабинета напрежение, чуваше отдалеч Бутра да говори нещо, но вече се бе изключил за света и всичко това не можеше да го засегне. Коригира отново, този път само с милиметри — с болка осъзнаваше, че е твърде малък все още и е унизително да не успее да прецени точното място от първия, а особено и от втория път, но… Сега вече бе доволен. Изпъна ръце и със сила заби острието в корема си. Част от секундата преди това някой изби меча от ръцете му.
Кейл припадна.
Когато дойде на себе си, първото нещо, което почувства, бе твърдата кокалена дръжка на оръжието, грижливо сложена в дясната му длан. Отвори очи и с усилие фокусира погледа си.
Все още лежеше на пода в кабинета на Бутра.