Животът на Алекс Дейвис се бе превърнал в кошмар от първия ден, през който бе прекрачил прага на Подготвителната рота — а вероятно и много преди това, още докато е ходел в обикновено училище някъде на Хавеланж. И ако бе очаквал някакво облегчение при постъпването си във Военната школа, нищо подобно не му се случи. Той беше терански червей и главната цел в живота на останалите кадети бе да го тормозят — и да го убият, ако получат такава възможност. Омразата бе насаждана в тях с поколения… не, че това можеше да донесе някакво успокоение на Алекс.
Около седмица Кейл просто наблюдаваше, дистанциран от другарите си както винаги. Но все по-често пръстите му нервно попипваха дръжката на меча и една сутрин на закуска той взе решение, напълно в стила на сая.
Бяха изблъскали Дейвис последен на опашката пред автоготвача, макар според ротния списък кадетът да заемаше съвсем друго място. Както обичайно, той получи остатъците, но мълчаливо взе подноса си и с достойнство се оттегли, търсейки уединено място да се настани.
Препънаха го. Не му се случваше за първи път, но обикновено той успяваше да запази равновесие с грацията на котка. Този път подносът му се наклони и горещата протеинова супа се изля върху главата на онзи, който му бе подложил крак. В столовата имаше трима дежурни ефрейтори — и нито един от тях не се помръдна от мястото си да прекрати започналото сбиване.
Дейвис се защищаваше добре — бе як, мускулест и владееше карате, както по-късно научи Кейл — но бе по-малък на възраст от повечето в ротата. И нямаше шанс срещу петдесет настръхнали хлапета. Щеше да бъде безславно пребит, тежко ранен, а може би и убит — зависи кога ефрейторите щяха да се намесят.
Случи се обаче нещо друго — Кейл се изправи, измъкна оръжието си, изръмжа:
— За Кроу! — и се хвърли напред.
Помнеше добре обещанието, което бе дал на Такома в деня на постъпването си и си позволи само два-три добре премерени удара с плоското на меча. Това бе достатъчно да потуши страстите и да накара побойниците да се поотдръпнат. Дейвис, свален на колене и с разбит нос, отчаяно се опитваше да се надигне. Кейл застана до него, зае бойна стойка и завъртя леко меча в катата на Предизвикателството.
— Един от нас е! — каза с тих, заплашителен глас. — Войник на кроу! Не е важно какъв е бил преди, важно е какъв е сега…
— Червей! — обади се някой от кадетите.
— Сая не прави разлика между кроу и терани! — сряза го Кейл. — Сая е честта да не удариш падналия, сая е… Какво ли съм седнал да ви обяснявам! — отпусна острието на меча надолу. — Той е под моя защита! И се надявам да знаете какво означава това, защото следващия път, когато налетите върху него в нечестен двубой, ще ви изкормя до един!
Едва сега ефрейторите се намесиха, отбеляза той с горчивина. Дейвис получи три дни карцер за предизвикване на сбиване, три за неправомерно използване на оръжие му дадоха и на него. Заповедта бе на Бутра, но Такома се погрижи да ги настанят в една килия и престоят им в ареста да не е много неприятен, а за раните на Дейвис долу слезе лекарят на ком-състава.
Нямаше какво толкова да правят в сумрака на килията, освен да седнат на единствения широк нар и да чакат. Кейл се зае да почисти и излъска меча (не, че оръжието не бе в идеално състояние) и известно време се чуваше само равномерното „шшш-шшш“ на намасления парцал. Точилото бе останало в стаята му.
Накрая Дейвис пръв наруши мълчанието:
— Чувал съм за сая… но не разбрах значението на думите ти!
Минута или две Кейл продължи да лъска меча. После каза:
— Че си под моя защита ли? Това е Честта на война… Когато жертвата е твърде слаба, — той погледна за момент Алекс и допълни, — или сая е пренебрегната, или на лице са други подходящи условия — и само ако суа-войнът мисли, че избранникът му е достоен за честта и ще оправдае избора му, той взима под своя защита. И тогава кръвта е негова кръв, враждата — негова вражда… — не бе сигурен, че може и иска да обясни на теранския червей действията си. Сая го бе подтикнала да изпълни ритуала, но сега…
— Хай-сая! — съвсем уместно отбеляза Алекс и попита. — Редно ли е в такъв случай да ти се закълна или нещо подобно?
— Не! — отвърна Кейл след кратко колебание. — Аз нямам ранг на суа! — допусна в гласа му да прозвучи повече горчивина, отколкото желаеше. — И вероятно никога няма да го получа, не и тук… Но бих желал, ако действително разбираш отговорността, която МОЯТА клетва ти прехвърля, да се представиш като достоен избранник!