Камий го слушаше и го гледаше с наивно удивление. Този хилав момък, чието отпуснато слабо тяло никога не бе потръпвало от желание, копнееше по момчепшки за живота в ателието, описан от приятеля му. Той мечтаеше за тези жени, които излагат на показ голите си тела. Започна да разпитва Лоран:
— Нима там идваха жени, които ей така, направо се разсъбличаха пред тебе?
— Разбира се — отговори усмихнато Лоран, като гледаше Терез, която силно бе пребледняла.
— Това сигурно ви е поставяло в много неловко положение… — продължи Камий с детински смях. — Аз бих се засрами. Сигурно и ти първия път си стоял като глупак.
Лоран разглеждаше внимателно огромната си разтворена длан. Пръстите му леко потрепваха, червени петна избиха по бузите му.
— Първия път — започна той, сякаш говореше на себе си — мисля, че това ми се стори напълно естествено… Много е забавно, дяволското му изкуство, само че не носи ноти стотинка… Модел ми беше една чудна червенокоса жена: с гъвкава, блестяща плът, с пищна гръд, с такива широки бедра…
Лоран вдигна глава и видя пред себе си Терез, безмълвна, неподвижна. Младата жена го гледаше пламенно, втренчено. Замъглените й черни очи бяха като две бездни; през полуотворените й устни устата й изглеждаше по-розова. Тя стоеше поразена, съсредоточена, цялата превърната в слух.
Лоран премести поглед от Терез върху Камий. Бившият художник сдържа една усмивка. Той завърши фразата си с широк, сладострастен жест, който младата жена проследи с очи. Бяха стигнали до десерта, когато госпожа Ракен слезе да обслужи една клиентка.
Когато вдигнаха покривката, Лоран, който от няколко минути се беше замислил, каза внезапно на Камий:
— Знаеш ли какво, трябва да нарисувам портрета ти.
Госпожа Ракен и синът й изпаднаха във възторг от това хрумване. Терез остана мълчалива.
— Сега е лято — добави Лоран — и понеже излизаме от работа в четири, ще мога да идвам тук, за да ми позираш по два часа надвечер. За една седмица ще се оправим.
— Чудесно! — възкликна Камий, поруменял от радост. — Ще вечеряш с нас… Ще си наглася косата и ще облека черния си редингот.
Стана осем часът. Дойдоха Гриве и мишо. Оливие и Сюзън пристигнаха след тях.
Камий представи приятеля си на гостите. Гриве сви устни. Той ненавиждаше Лоран, защото според него много скоро му бяха повишили заплатата. Впрочем въвеждането в дома на нов човек представляваше събитие — гостите на Ракен не можеха да приемат непознатия без известна студенина.
Лоран се държа като примерно момче. Той схвана какво е положението, пожела да се хареса, да го приемат изведнъж. Разказа анекдоти, оживи вечерта с гръмкия си смях и спечели благоразположението дори на Гриве.
Тази вечер Терез не се постара да измисли причина, за да слезе в магазина. Тя остана до единадесет часа на стола си, игра и се разговаря, като избягваше да среща погледите на Лоран, който впрочем не се занимаваше с нея. Сангвиничният темперамент на този мъж, плътният му глас, гръмкият му смях и силният и остър мирис, излъчващ се от тялото му, смущаваха младата жена и я хвърлиха в нервна тревога.
6
От този ден Лоран започна да идва почти всяка вечер у семейство Ракен. Той живееше на улица Сен-Виктор, срещу Пор-о-Вен, в обзаведена стая, за която плащаше по осемнадесет франка на месец. Тази мансарда с един тавански прозорец, който едва се полуотваряше към небето, заемаше едва шест квадратни метра площ. Лоран се връщаше колкото може по-късно в жалката си квартира. Преди да срещне Камий, понеже нямаше пари да се мъкне по кафенетата, той се заседяваше в малкото ресторантче, където обикновено вечеряше, пушеше лула и пиеше кафе с ракия по три су чашата. После бавно се отправяше към улица Сен-Виктор, след като се разходеше по кейовете и поседеше на някоя пейка, ако времето е хубаво.
Магазинчето в пасажа на Пон-Ньоф стана за него очарователен подслон, топъл, спокоен, изпълнен с приятелски разговори и внимание. Той спестяваше трите су за кафето с ракия и пиеше жадно чудесния чай на госпожа Ракен. Оставаше у тях до десет часа, като си почиваше след вечерята и се чувствуваше почти като у дома си. Отиваше си чак след като помогнеше на Камий да затвори магазина.