Брайант, един от по-нетърпеливите млади сътрудници, се спусна към него:
— Мистър Дайсън? Екипът по материалите иска да проведе още един опит с Обект две преди да си ходят.
— Добре. Ела да го вземем.
Брайант трябваше да подтичва, за да не изостане от шефа си, докато той прекосяваше лабораторията.
— Слушайте, мистър Дайсън, наистина не съм бил тук колкото вас, и се питам дали не можете да ми кажете… искам да кажа… ако знаете…
— Да знам какво?
— Е… откъде се взе това?
— Веднъж зададох този въпрос. Знаеш ли какво ми отговориха? Да не питам.
Дайсън махна на човека от охраната пред хранилището. Той ги последва в малката стая и застана до шефа пред една усъвършенствана врата като на банков сейф. Подобно на ядрените силози, за да се задейства, бяха необходими два ключа. Пазачът и Дайсън извадиха своите, мушнаха ги в ключалките и завъртяха едновременно. След това шефът набра кода върху една клавиатура, монтирана на стената. След секунда хранилището се отключи с поредица остри писукания. Вратата се отвори и Дайсън влезе.
Брайант остана вън с пазача, който отбеляза името и часът на влизането му в една папка.
Останал сам в хранилището, шефът отключи един шкаф от неръждаема стомана и го отвори. Вътре в контейнер с инертен газ имаше малък предмет. Това бе керамичен правоъгълник, колкото плочка за домино, с цвят на черен дроб. Той бе счупен, възстановен с мъка и монтиран на метална рамка. В това късче технология се криеше тайната, погълнала много милиони на Сайбърдайн. И нещо повече. Материалите и устройството напълно се различаваха от всички, които Дайсън познаваше. Другият въпрос отново започна да го гложди. Този, повдигнат преди малко от сътрудника му, а преди години и от него самия.
Откъде наистина се бе взело това?
Кой бе изработил този чип?
Руснаците? Малко вероятно. Това бе твърде деликатна изработка.
Японците? Възможно, но защо тогава тази технология не се бе появила на пазара?
Не, това бе нещо уникално. Дайсън не можеше да повярва, че старецът го е измислил. А Джак Крол отнесе тайната със себе си в гроба. В бележките му не пишеше нищо по въпроса откъде е чипът. Но сега той имаше други, по-лесни въпроси. Сега това бе животът му.
Извади контейнера с Обект 2 и го постави на специална количка. Пипаше го сякаш бе Тюринската плащеница. Когато затвори шкафа, погледът му се спря на съседния. Там бе написано Обект 1.
Ако Брайант и другите знаеха какво има зад тази врата… Само трима души знаеха. Единият бе мъртъв. Другият бе собственикът на компанията. Третият бе Дайсън. Той импулсивно отвори шкафа и погледна вътре. Там имаше по-голям предмет… сложна метална механична ръка.
На лакътя металът бе изкривен и счупен, но долната част бе невредима, макар и леко обгоряла и обезцветена по повърхността. Стоеше изправена в стъклен вакуумен контейнер, сякаш вдигната за поздрав.
Дайсън я погледна замислен.
Кой по дяволите е изработил това нещо?
Не питай.
През него за миг пробяга ужас, нещо като стомашно разстройство. И двата Обекта можеше да са откраднати. Той нямаше доверие на Грег Симънс. Ами ако…? Но след това се обади рационалната част на мозъка му. Съмнението бе разделено на съставните му части и прибрано в съответните отделения за по-късен анализ. Може да са били откраднати, може да са били изработени по секретна държавна поръчка. Може би като разгадае окончателно тайната на Обект 2, ще научи и това. Дотогава…
Той затвори неохотно шкафа и го заключи здраво.
ПРИСЪДА
Болница Пескадеро
16:13ч.
Тишината в стаята бе оглушителна. Сара чуваше собственото си дишане и далечното хипнотизиращо жужене на насекомите. Надзирателите до вратата я гледаха, сякаш бе една от тях.
Зад огледалото Силбърман и лекарите сравняваха записките си. Тя все още усещаше очите им, насочени като обективи към нея. Знаеше, че решават съдбата й. А бе толкова стратегически безучастна. Бе им казала твърде много. Истината не я бе направила свободна.
А бе носила тайната със себе си толкова дълго. Когато я заловиха за първи път бяха адски разбиращи. Бе им се доверила. Вярваше, че си разбират от работата и знаят, че не е луда. Бе сгрешила.
Бяха хора, чието мнение за света се филтрираше през погледа на психиатъра. Единствените връзки, които имаха с реалността, идваха от изучаването на абстрактното човешко поведение. Не можеха да приемат, че е напълно нормална жена в един ненормален свят.