Един от ранните уроци научени от майка му бе, че ченгетата не носят добро.
Остин приближи и зърна Джон край редицата автомати. Втурна се след него.
Момчето се обърна и през рамото си видя, че най-лошият му страх се превръща в реалност. Ченгето си пробиваше път през тълпата. Ускори крачки и заобиколи някакъв шишко.
Ченгето връхлетя и събори дебеланкото на земята. След него се чуха възмутени викове и той започна да тича.
Джон нямаше нужда от допълнително убеждаване. Хукна със всички сили.
Също и ченгето.
Хлапаците се разлетяха като сламки около Остин. Джон хукна през канцеларията и нататък през складовите помещения, изплъзна се от помощник-управителя, изскочи през противопожарния изход и побягна по служебния коридор. През дългия, слабоосветен коридор можеше да се стигне до паркинга и до спасението. Само да се добере дотам. С подскачащо сърце, той се втурна към отсрещната врата.
Бе по средата, когато Терминатор се изправи пред очите му.
Джон мигом позна лицето. Бе го виждал много пъти в изрезките от вестници, които майка му му бе показвала, когато бе малък. Същият тип. Лудият идиот, който разстрелял цял полицейски участък. Този, за когото майка му мислеше, че е Терминатор. Сега стоеше пред него ясен като бял ден. Джон отчаяно се опита да спре преди да се сблъска с него.
Целта е налице.
Кутията се отвори, розите се разпиляха по пода, а в ръцете му проблясна дулото на едрокалибрения пистолет. Той вдигна оръжието и ботушът му смачка цветята.
Онемял от ужас, Джон бе заклещен в тясното, празно, подобно на стрелбище пространство на коридора — биологична версия на видеомишена. За миг времето сякаш спря и в невероятното си състояние момчето разбра, че откаченият смята да го застреля.
С безизразно лице Терминатор постави патрон в цевта, с бавни и плавни движения, сякаш го бе правил хиляди пъти. Щракването прокънтя като гръмотевица.
Когато Джон спря и се обърна, за да хукне назад, времето се върна към нормалната си скорост.
Ченгето тичаше с дълги, уверени скокове и бе насочил Беретата си право към него!
Обърна се назад към непознатия. Там видя огромното дуло на оръжието зейнало право срещу главата му. Никога през живота си не бе чувствал такова отчаяние. Ледените кървави образи на насилието, тормозили детството му в продължение на толкова години, сега ставаха реалност и в центъра бе той.
Не можеше да направи нищо.
Тогава се случи нещо безумно…
Мъжът с едрокалибрения пистолет неочаквано каза с тих, небрежен глас:
— Легни долу.
Джон много хареса тези думи и моментално се хвърли на пода.
Трясъкът от изстрела над главата му едва не го оглуши.
Обърна се и видя как куршумът се забива в полицая, точно когато той натиска спусъка. Неговият куршум рикушира безопасно от тавана. Преди да успее да се прицели отново, непознатият стреля още веднъж.
После още веднъж.
С всяка крачка непознатият изпразваше оръжието си в полицая и куршумите го отнасяха назад по коридора. Всеки удар разтърсваше тялото му. Джон не видя кръв, само блясък на метал. Изстрелите се сляха в продрано, звънтящо кънтене.
След това тишина.
Джон седна и с широко отворени очи, без да диша, погледна мъртвия в края на коридора.
Ченгето лежеше по гръб, без да мърда.
Една сянка падна върху него и той видя над себе си огромната фигура на непознатия. Но той не гледаше него, а в далечния край на коридора. Обърна се натам.
Полицаят бавно се изправи.
Лицето на Джон се изкриви, струваше му се, че кошмарът започва отново.
После полицаят стана на крака, сякаш не бе прострелян с пет огромни куршума, а се бе спънал. Джон не можеше да разбере.
Терминатор можеше. Той го сграби грубо за якето, вдигна го пред гърдите си и се обърна точно когато Беретата затрещя отново. Полицаят натискаше спусъка толкова бързо, сякаш стреляше с автомат. Деветмилиметровите куршуми шибаха гърба на Терминатор и пробиваха кървави дупки в коженото яке.
Един уплашен служител изскочи от странична врата и се оказа право в центъра на престрелката. Моментално се свлече долу. След това Беретата изщрака празна.
Джон погледна надолу разтреперан и с облекчение разбра, че не е улучен. Тялото на лудия тип бе поело всички изстрели. Но не личеше да го боли. Видя кървящите рани, когато той го вдигна с една ръка и го бутна в някаква стаичка с електрически инсталации. Терминатор хвърли празния пистолет и закрачи към ченгето.
Празният пълнител на Беретата издрънча на пода. Бързо, но спокойно, полицаят извади нов и го мушна на мястото му.
Оставаха около двадесет крачки. Изобщо не забави темпото си. Полицаят започна отново да стреля. Куршумите зашибаха гръдния кош на Терминатор, вдигайки малки червени фонтанчета от кръв и плът. Дори не мигна. Още десет крачки. БАМ! БАМ! БАМ! БАМ!