Изражението на лицето му не се промени, докато куршумите деряха коженото яке на парцали. Пистолетът се изпразни отново. Терминатор спря на две крачки от ченгето. За секунда двамата се прецениха с поглед. Терминатор бе по-висок. Изглеждаше сякаш може да го пречупи на две като клечка кибрит.
Киборгът пусна сензорите си и веднага разбра с какво си има работа. Но в паметта му имаше малко техническа информация, с изключение на типа и основните преимущества и недостатъци на врага му. Тази информация бе програмирана набързо от човек, разчитал само на паметта си. Киборгът започна да изчислява тактически вероятности, по десетина в секунда, но нито една от тях не бе положителна. Едно от заключенията, до които достигна веднага бе, че е по-добре да атакува. Изхвърли напред ръцете си и сграбчи полицая в огромните си длани, но той също го хвана с изненадваща сила.
Джон надникна иззад вратата и се стъписа, когато ги видя да се блъскат един друг със страшна сила в стените на тесния коридор. Тънката преграда се пропука. По-ниският вдигна Терминатор във въздуха сякаш бе играчка и го запрати през стената, след което се втурна след него.
Джон бе клекнал, вцепенен от ужас. Това, което се бе случило, не можеше да се сравни с нищо познато. Последва нова адреналинова инжекция и той се изправи с олюляване, припомняйки си, че трябва да бяга. Чувстваше краката си като гумени и едва не падна, но приглушените удари на двамата биещи се зад стената му вдъхнаха сили. Джон набра скорост, докато тичаше по коридора, излетя навън на паркинга и трясна вратата след себе си.
Човекът от вътрешната охрана на магазина бе на първия етаж и все още търсеше сред посетителите момчето от снимката, която му бе показал полицаят, когато чу силен трясък високо над себе си. Идваше от третия етаж. Посипа се дъжд от счупени стъкла. Хората се разпищяха. Той отскочи назад, защото парчетата се посипаха върху голямата саксия до него и накъсаха листата на дръвчето. Посегна към пистолета си и се засуети с каишката на кобура. Когато отново погледна нагоре, видя как един човек излита през преградата от метал и стъкло и със страховита, задна дъга лети надолу като парцалена кукла. Падна сред пищящата тълпа като торба мокър цимент.
Полицай Остин се появи горе и като отхвърли настрана един манекен, заплел се в краката му, погледна надолу. Човекът от охраната свали пистолета, защото онзи горе веднага се обърна и изчезна от погледа му.
Вцепенените посетители се блъскаха, за да направят път на полицая, който излезе през счупената витрина и се впусна в отмерен, хищнически бяг. В главата му се очертаваха възможните пътища за бягство на целта, като поток от безсмислени цифрови кодове. Поне на обикновен човек би се сторило така. Но Остин нямаше нищо общо с обикновените хора.
След шест секунди нещото тичаше по служебния коридор като локомотив, летящ надолу по склон без да може да спре. Докато бягаше, презареди Беретата, сякаш подсъзнателно.
Терминатор лежеше напълно неподвижно сред изпочупените стъкла на първия етаж. Един човек, снимал приятелката си до една от големите саксии, се обърна, предпазливо пристъпи напред и с увиснала челюст засне тялото. Тогава очите на мъртвеца внезапно се отвориха.
Терминатор седна и се огледа наоколо, а фотографът премигна и заотстъпва назад. Вътрешните сензори на киборга отчетоха, че е имал прекъсване на съзнанието за приблизително четири секунди поради масиран шок върху цялата система. Но непосредствената оценка на състоянието му показа, че всички компоненти функционират нормално. Всички серво-механизми бяха в изправност. Стана на крака без усилия. Автоматичният фотоапарат на мъжа свистеше и снимаше кадър след кадър — той бе вперил поглед в отдалечаващия се през суетящата се тълпа труп и несъзнателно държеше копчето натиснато. Терминатор се затича към ескалатора и полетя по него като светкавица.
За да избегне безкрайното бавене на асансьорите, Джон бе хукнал по стълбите. През цялото време умът му не бе спрял да работи под тежкия товар на нереалното. Защо ченгето се бе опитало да го убие? Кой по дяволите бе другият тип? И най-важното, как така и двамата останаха живи? Докато тичаше към хондата си, през ума му припламна искра. Спомни си нещо за мъже, които не умират лесно. Нещо, разказано от майка му. Но не, това е дивотия.
Дали?
Джон трескаво започна да рита стартера. Нищо. Моторът отказваше да запали. Ръцете му трепереха толкова силно, че не можеше да напипа смукача. Тропотът на тичащи крака го накара да се обърне и да види…