Ченгето излезе на бегом от входа и се насочи към него.
Тялото на Джон бе пренапрегнато и го обзе странно, вибриращо спокойствие. Ако не се справи както трябва със смукача, щеше да умре. Стремейки се пръстите му да не треперят толкова силно, той успя. Този път когато ритна стартера, моторът оживя. Това бе добре, защото ченгето бе почти връхлетяло отгоре му.
Включи на скорост и изкара мотопеда в главния проход между колите. В огледалото видя мъжът да се приближава, а краката му се движеха толкова бързо, че почти не се виждаха. Завъртя газта и форсира до четиридесет мили в час, което в такова тясно за маневриране място, означава да си търсиш белята.
Невероятно, но полицаят скъсяваше дистанцията! Джон се наклони максимално, взе завоя зад една паркирана кола и по наклонения изход излетя право в натовареното улично движение.
Наложи се да направи остър завой, за да избегне стената от стомана, изпречила се срещу него. Огромният влекач Кенуърт бе пригоден за нестандартно големи полуремаркета. Спирачките на масивните му колела зацепиха в последния момент и застъргаха асфалта почти до момчето с мотопеда.
Шофьорът изпсува и натисна клаксона. Проклето идиотче, ругаеше той, като го гледаше как опасно се провира напред през по-бавно движещите се коли. Трябва главата му да се удари един — два пъти в асфалта, та да се научи на добри обноски по улиците.
Но се случи нещо още по-неизискано. Чу тъп звук. Обърна се и видя един полицай, увиснал на прозореца до себе си. Внезапно онзи отвори вратата и с едно единствено мощно движение го хвана за гърлото и го изхвърли от движещия се камион, сякаш бе пластмасова кофичка. Неговата собствена глава се удари няколко пъти в асфалта, докато се изтъркаля в насрещното платно. Около него засвириха спирачки и заскърцаха автомобили. Спря се в седнало положение и видя как полицаят скача на седалката и ускорява машината без да се колебае нито за миг.
Някаква шибана полицейска акция, помисли шофьорът и се улови за пулсиращото слепоочие. Когато се опита да изпълзи от платното, хората започнаха да излизат от колите си, за да му помогнат. Вдигна глава, когато един човек изтича към него.
— Нищо ми няма — каза той и се надяваше да е прав.
След това зяпачите се пръснаха и той видя един голям мотор да се движи към него. Не намаляваше скоростта. Напротив — ускоряваше. Опита се да стане на крака, но те не го слушаха. Моторът почти връхлетя върху него, движеше се невероятно бързо покрай спрелите коли и отлетя по посока на откраднатия камион.
Джон видя всичко това в огледалото. Заобиколи един джип, чиито стопове светеха, и отново погледна.
Сега ченгето бе на волана на влекача и го настигаше. Пробиваше си път през трафика като пиян динозавър. Изхвърли една кола в отсрещното платно, друга накара да се блъсне в улично дръвче. Полицаят превключи на по-висока предавка и продължи с рев напред.
Камионът бе само на няколко метра зад мотопеда. Джон видя кръстовището и ненадейно зави в страничната уличка, на сантиметри от предницата на едно комби.
Знаеше, че камионът го следва, и без да се обръща назад. Чуваше скърцането на спирачките и ударите на метал в метал. Но имаше един изход. Място, където кошмарът не може да го последва, особено с такъв камион. Неговият път.
Той превключи на по-ниска скорост и се спусна в канала по-бързо от когато и да било. Усети как колелата му загубиха сцепление и спусна крак, за да не падне. След това се наведе над кормилото и завъртя дръжката на газта докрай.
Малката хонда се стрелна по мокрото дъно на канала и след малко зави в едно разклонение с вертикални стени. Сега никой не можеше да го види от улицата. И се движеше право към къщи. Ако ченгето не бе записало номера му, може би щеше да се отърве.
Задържа дъха си и се обърна назад.
Никой не го гонеше.
Освен…
Не, не, не, помисли той, когато огромна сянка затъмни слънцето. Влекачът, голям като къща, грамада от блестящ никел с ревящ дизелов мотор, разби страничния бордюр и навсякъде се пръснаха бетонни парчета. Излетя към средата на канала.
За миг изглеждаше, сякаш ще се задържи във въздуха, но после гравитацията си каза думата и той падна долу с трясък сред дъжд от отломки. Първо се удариха предните колела и отскочиха, все още при петдесет мили в час. Бяха извити встрани и камионът се удари в стената със страхотно стържене на метал. После рикушира обратно, продължи напред и с рев на ранен стегозавър започна да набира скорост.
Към Джон.
Той завъртя газта, изсмуквайки всички възможности на сто двадесет и пет кубиковия двигател. Камионът с цялата си мощ продължаваше напред като влак в тунел. Огромните гуми вдигаха фонтани от кална вода, осветени от косото слънце. Бе сякаш някакъв демон, жадуващ за душата му. Джон чувстваше приближаването му, виждаше в огледалото нарастващото чудовище. Струваше му се, че ако протегне ръка назад, ще може да докосне решетката му. Но газта бе завъртяна до край. Стрелката на спидометъра опираше в червеното. Мотопедът прорязваше събралата се вода и разпиляваше купчини нечистотии с шестдесет и пет мили в час.