— Може ли да минем през къщи?
— Отказ. T1000 непременно ще се опита да те локализира там.
— Сигурен ли си?
Терминатор го погледна отгоре през тъмните си очила. Лицето му бе неразгадаемо.
— Категорично.
Джон осъзна нещо с тревога и извика:
— Трябва да намерим уличен телефон!
Терминатор видя такъв една пресечка по-нататък и ускори към него. Джон слезе и изтича към очуканата кабина. Бръкна в джоба си и извади цяла пачка двадесетачки, но нито една монета.
— Гадост! — Обърна се отново към Терминатор. — Слушай, Тод и Жанел са скапаняци, но трябва да ги предупредя. Имаш ли четвърт долар?
Киборгът слезе от мотора и с дланта си разби касата на апарата. Посипаха се монети. Терминатор му подаде една.
— Благодаря — момчето започна да набира номера.
На около седем мили от тях, Жанел Войт вдигна слушалката, постави я на рамото си и продължи да реже лук с големия кухненски нож.
— Ало? — каза тя с нежен глас.
— Жанел? Аз съм — прозвуча в слушалката.
В задния двор овчарката се раздираше от лай заради нещо.
— Джон? Къде си миличък? Късно е! Прибирай се, моля те. Пека пиле!
Джон едва я чуваше през кучешкия лай. Въпреки това нещо в гласа й не му хареса. Закри слушалката и прошепна на Терминатор:
— Нещо не е наред. Никога не е била толкова любезна.
Тод сънливо се вмъкна в кухнята. Бе спал в задната стая, докато кучето не го събуди. Мина покрай нея, както обикновено, без да й обръща внимание и започна да рови в хладилника.
— Майната му. Ня’а бира! — думите му не бяха адресирани към никого.
Имаше половин кутия мляко. Отпи неохотно глътка и погледна към задния двор. Кучето се мяташе назад — напред и лаеше без дори да си поема дъх.
— К’во си се разлаяло пък сега? МЪЛЧИ, ПОМИЯР!
Тод тръгна да излиза от кухнята зад Жанел. Тя спокойно прехвърли слушалката в другата си ръка и се протегна. Ръката й се размекна като разтопен метал и застина във вид на блестящо острие. Тод гледаше и не можеше да проумее. Тъкмо се канеше да се усмихне, мислейки, че това е някакъв невероятен фокус, когато острието проби със свистящ звук картонената кутия с мляко в ръката му и през гърлото проникна в основата на мозъка му.
В телефонната кабина Джон отново закри слушалката с ръка.
— Кучето се дере от лай. Майка ми казваше, че кучетата разпознават терминаторите. Може вече да е там. Какво да правя?
Терминатор взе слушалката и се заслуша. Жанел питаше:
— Джон, Джон, чуваш ли ме?
Киборгът отговори с безупречна имитация на гласа на Джон:
— Чувам те. Всичко е наред. — След това се обърна към него: — Как се казва кучето?
— Макс.
Терминатор кимна и продължи:
— Ей, Жанел, к’во му става на Вълчо? Чувам го как лае. Да не му е станало нещо?
Отговорът дойде без колебание:
— Вълчо си е наред. Ти къде си?
Терминатор безцеремонно затвори, после каза, сякаш четеше прогнозата за времето:
— Твоите попечители са мъртви. Да вървим.
Отправи се към мотора. Джон го гледаше ужасен.
В кухнята Жанел затвори телефона. Лицето й бе безразлично, въпреки че пред самите й очи мъжът й бе прикован за шкафа на края на металната й ръка. Очите му бяха изцъклени и безжизнени. Тя бързо изтегли острието и Тод след секунда се свлече на пода сред локва от обагрено с кръв мляко.
Острието бързо промени формата и цвета си и отново се превърна в ръка. Останалата част от тялото скоро последва примера му и се превърна в полицай Остин, версия на T1000. Имаше още малко работа тук. Трябваше му още малко време. Но кучето привличаше твърде много внимание.
T1000 се приближи, а то избяга назад и започна да лае със страх. Полицаят отвори вратичката и влезе в заграденото място. Животното се сви в един тъмен ъгъл, треперещо, без да може да разбере какво е това нещо насреща му.
С едно движение, толкова бързо, че и немската овчарка не можа да го долови, T1000 се наведе напред и вместо пръста му блесна острие. Той го заби небрежно в шията на кучето. Полицаят погледна нашийника му и стана. На него бе написано „Макс“. Разбра, че са го измамили, и влезе обратно в къщата.
Паркингът зад бензиностанцията се намираше на тиха уличка. Мотърът бе извън петното жълта светлина, хвърляна от халогенната улична лампа. Терминатор бе преценил, че могат да спрат за разговор само няколко минути. Наблюдаваше как Джон крачи пред него. Мозъкът на момчето даваше заето.
— Трябва ми минутка, о̀кей? Казваш, че може да имитира всичко, до което се докосне?
— Всичко, с което установи физически контакт.
Джон се замисли, мъчейки се да си представи възможностите на врага си.
— Може да се направи на всичко? Например на пакет цигари?