— Не. Само на предмет с равна маса.
Това сведение не му помогна. Мисълта му скачаше от единия Терминатор, който сега му се струваше нещо нормално, към по-екзотичния нов модел.
— Добре, а защо не се превърне просто в бомба или нещо такова и не ме ликвидира?
Терминатор говореше без емоции и въпреки това в подбора на думите му можеше да се долови професионална завист.
— Не може да образува сложни съоръжения. Оръжията и експлозивите съдържат химикали и движещи се детайли. Принципът му е друг. Може да приема само различни твърди форми.
T1000 мина през тъмното коридорче покрай банята. През полуотворената врата се виждаха краката на истинската Жанел. Душът течеше и кръвта и се смесваше с водата върху белите плочки на пода.
Полицаят влезе в стаята на Джон и започна да я претърсва систематично в тъмнината. Не му трябваше светлина. Усещаше молекулния строеж на веществата с едно докосване. Спокойно и без емоции опипа повърхностите на нещата наоколо. Когато прокара ръка през бюрото, пръстите му станаха тъмно-кафяви, после побеляха при допира с лист хартия. Те моментално имитираха структурата на това, до което се докосваха. Той се забави за миг пред персоналния компютър и цялата информация, записана на дискетите до него, премина в пръстите му. Имена. Дати. Компютърни игри. Домашните за училище. Можеше директно да разчита цифровата електромагнитна информация. Нищо не му се стори полезно, но въпреки това записа данните в течната си памет.
Ръката му спря, когато докосна плаката с надпис „Обществен враг“ на стената. Но не го интересуваше самият плакат. Интересуваше го това под него. Скъса го и откри малка дупка, грубо издълбана в стената. Там имаше стара кутия за обувки, пълна с аудиокасети.
Проучи етикетите. Бяха номерирани и на всички пишеше „Разкази на мама“. Имаше и плик с три сгънати писма и няколко снимки. Започна да ги разглежда. Сара с маслиненозелено маскировъчно облекло учи Джон да се прицелва с гранатомет.
Сара с група военни гватемалци, застанали до сандъци с ракети „Стингър“.
Джон и Сара в лагер на „контрите“, навътре в планината.
Тези снимки не можеха никак да повлияят емоционално на T1000. Чувства е по-вероятно да възникнат у един обикновен компютър. Но тези снимки имаха огромна емоционална стойност, бяха допирната точка с времето, което Сара и Джон бяха прекарали заедно, когато бягаха и се криеха.
На петнадесет мили оттам, Джон седеше върху една ръждясваща кола, потънал в мисли. Над него стоеше Терминатор и наблюдаваше улицата като свръхбдителен доберман. Слушаше Джон без да е сигурен дали думите му имат някаква тактическа стойност, за всеки случай.
— Прекарахме много време в Никарагуа… по такива места. Известно време тя беше с един откачен трафикант на оръжие, бивша зелена барета. После с разни други. — Той продължи с нотка на горчивина: — Живееше с всеки, от който може да се научи нещо. За да ме направи велик пълководец. След това я гепиха и това е… Съжаляваме, момче, но майка ти е куку. Не знаеше ли? Аха, мислел си, че всички майки правят това. Какво ли съм знаел аз…? Струваше ми се, че всичко, в което ме е карала да вярвам, са си чисти врели-некипели.
След това гневът му изскочи от мястото, в което го държеше затворен, дълбоко в гърдите, зад сърцето:
— Мразех я за тия работи!
След това погледна „мъжа“, който се извисяваше като кула до него.
— Но всичко е било истина.
Топлите сълзи очакваха да бъдат изплакани, но нямаше време. Той най-накрая бе осъзнал събитията през деня. И сега целият свят отново се бе изправил на краката си. Не майка му бе луда — светът бе луд. Доказателството стоеше до него и бдеше за врагове. Сега Джон разбра, че не само другите хора са били неправи по отношение на майка му. Той също. Тя бе права.
Права.
Нямаше повече време да мисли за това и да се отдава на чувства. Ако всичко, което му бе казала е вярно, тогава…
Джон стана и нормален човек би забелязал в очите му искрата, която по-късно щеше да го направи лидер.
— Трябва да я измъкнем оттам.
Киборгът не се поколеба.
— Отказ. Най-голям шанс за успех T1000 ще има, ако изкопира формата на Сара Конър и изчака да осъществиш контакт.
— Страхотно. А какво ще стане с нея?
Отговорът бе типично неемоционален:
— Обикновено копираният обект се подлага на терминация.
— ТЕРМИНАЦИЯ! Що не ми каза веднага? Да тръгваме.
— Не. Тя не е приоритет на мисията.
— Еби се тогава! За мен е приоритет!
Джон се обърна и тръгна. Терминатор го настигна и го улови за ръката. Момчето безуспешно се опита да се освободи от желязната хватка.
— Ей, майната ти! К’во ти става? — изпищя той, побеснял.