Терминатор го задърпа към мотора. Джон видя на отсрещната страна на улицата двама бабанковци на колежанска възраст и се развика.
— Помощ, помощ! Отвличат ме! Разкарайте този дивак от мен!
Двамата се спогледаха и се усмихнаха.
— Гадно педи! Пусни го! — Те пресякоха улицата с нетърпение да се покажат герои.
Джон изкрещя с всички сили:
— Пусни ме!
За негова изненада ръката му се отвори толкова бързо, че той падна по задник. Джон изгледа стреснат отворената ръка.
— Ей, защо направи това?
— Ти ми каза — монотонно отговори киборгът.
Момчето започна да разбира и го изгледа с изумление:
— Трябва да правиш, каквото ти кажа?
— Това е един от параметрите на мисията.
— Докажи… Застани на един крак!
Терминатор безизразно вдигна крак. Джон се усмихна и си помисли, че е първият в квартала, който притежава… Мисълта бе толкова невероятна, че трябваше да я изрази гласно.
— Боже! Собствен Терминатор! Жестоко!
Двамата бабанковци се приближиха и видяха едрия тип с тъмни очила и кожено яке, застанал на един крак. Куку.
Единият се обърна към Джон:
— Ей, момче, всичко наред ли е?
Джон нямаше повече нужда от спасяване.
— Хайде, пръждосвай се, демби!
На ти благодарност, помисли си младежът и каза:
— Така ли? Еби се в гъза, лайнар такъв!
— Лайнар? Лайнар ли каза? — Джон подсвирна. След това се обърна към киборга и нареди: — Гепи го тоя.
Терминатор се подчини веднага и го вдигна с една ръка за косата. Краката на бабанкото увиснаха във въздуха.
— Кой е сега лайнар, клизмо надута, а?
Веднага последва хаос. Приятелят на висящия се спусна зад Терминатор и се опита да му приложи „пълен нелсън“, но киборгът го изхвърли напред и със светкавично движение извади пистолета си. Насочи го към главата му.
Джон извика и дръпна ръката на киборга точно когато натискаше спусъка. Теглото му едва успя да отклони цевта с един инч. Младежът се стресна, когато край ухото му изплющя куршумът. Гледаше с увиснала челюст и бе толкова уплашен, че не можа да разбере кога е намокрил гащите.
Джон изпищя към Терминатор:
— Остави този патлак! ВЕДНАГА!
Командата бе разбрана буквално и той остави оръжието на тротоара. Джон го грабна бързо и се обърна към вцепенените младежи, които не можеха да повярват, че всичко това се е случило:
— Изчезвайте.
Те го послушаха. Бързо.
Джон хвана Терминатор за ръката и го задърпа към мотора. Още държеше пистолета и не му се искаше да го върне.
— Боже… щеше да убиеш това копеле?
— Разбира се. Аз съм Терминатор.
Момчето се слиса от безизразното лице. Да си имаш собствен Терминатор не бе чак такова удоволствие.
— Слушай много внимателно, о̀кей? Вече не си Терминатор. Чаткаш ли? Не може ей така да се разхождаш и да убиваш хора!
— Защо?
— Как защо бе? Защото не може!
Терминатор не разбираше. Беше му дадена програмна команда. Унищожавай всеки и всичко, което застрашава живота на Джон Конър. Също така имаше приоритетна команда, която не му позволяваше да остане безучастен при нападение над него самия. Но имаше и заповед да се подчинява на Джон Конър. Опита се да се подчини, но имаше проблеми с понятието „доверие“. Прочете определението му в паметта си, но дори и при сегашната ситуация то му се струваше парадоксално. Машините, дори и тези с близък до човешкия, изкуствен интелект, не обичат парадоксите.
Джон погледна големия киборг и внезапно разбра каква отговорност носи властта. Това нещо сега бе като дясната му ръка и той трябваше да внимава какво говори. И все пак, ако искаше да достигне до майка си преди нещо друго да се добере до нея, налагаше се да използва това оръжие. Освен това нямаше време за разговори. Подаде пистолета на Терминатор и той го прибра.
— Слушай сега. Ще освободя майка си и ти заповядвам да дойдеш с мен.
Джон тръгна към мотора. Терминатор го последва. Нямаше как да не се подчини.
В малката къща на Войт, в стаята на Джон, T1000 четеше последното писмо от Сара. Видя адреса на подателя: Пац. 82, Изолатор, Щатска болница Пескадеро. И датата. Отпреди две седмици. Веднага заключи, че приоритетната цел може да се насочи натам. След секунди само се движеше по улиците към второстепенната си цел.
ЦЕНТЪР
Щатска болница Пескадеро
22:45 ч.
Чернобялата снимка бе част от минал кошмар — стопкадър от камера за охрана, изобразяващ неясните форми на полицаи, замръзнали в осветения от лампите на алармената система горящ коридор. В дъното се виждаше човек в черни дрехи. Късо подстриган и с тъмни очила. С карабина AR-180 и ловна пушка 12-ти калибър, и двете като детски играчки в ръцете му. Върху тази поставиха друга снимка — същата камера, само миг по късно, показваща човека в едър план.