— Ти ми счупи ръката!
Нейният глас бе смразяващ.
— В човешкото тяло има двеста и петнадесет кокала, педераст! Този е само един. Не мърдай!
Тя бързо отвори един медицински шкаф и извади спринцовка. Заби я в бута на зашеметения надзирател и вкара вътре цялото й съдържание. Видя това, което й трябваше. Те държаха отровните препарати за чистене в клетката, за да не се опитват болните да ги пият. Взе едно пластмасово шише и го трясна на масата пред очите на Силбърман.
Потопи иглата в него и изтегли буталото. Ужасеният му поглед проследи как петнадесетте кубика синя смърт постепенно изпълват резервоара.
— Какво ще правиш? — простена. Тя извади спринцовката и опря иглата във врата му. Пръстът й се приближи до буталото.
Дръпна го за яката, за да се изправи на крака, и го измъкна през вратата.
T1000 спря пред килия 19 и погледна през прозореца. Дъглас с разкървавено лице изкрещя, за да го чуят през звукоизолираната врата. T1000 нямаше нужда да чува.
Можеше да разбира по движението на устните.
— Отвори вратата! Проклетата кучка е хукнала по коридорите!
Крещеше. За негово изумление, безучастният пазач се обърна и се отдалечи, като го остави вътре бесен, с допряно до стъклото лице.
Джон и Терминатор се приближиха с мотора към портала. Спряха недалеч и боботенето накара човека на пропуска да вдигне глава.
— Помни, че не трябва да убиваш никой, о̀кей? — каза момчето.
— О̀кей — каза киборгът след секунда колебание.
Джон не бе убеден.
— Закълни се.
— Какво?
— Кажи: „Кълна се, че няма да убивам никого.“
Момчето вдигна ръка, сякаш полагаше клетва. Терминатор се втренчи в него и прекара през електронния си мозък всички възможности. Вътре нямаше нищо, което да отговаря на този човешки жест. Без да е сигурен, че може да свърши някаква работа, той го изимитира и каза:
— Кълна се, че няма да убивам никого.
След това слезе от мотора и тръгна към портала. Портиерът бе усетил, че се задават неприятности и излезе навън с изваден пистолет. Терминатор продължи към него и скенерите му бързо провериха всички смъртоносни зони от човешкото тяло, изключвайки ги като възможна цел, след това определиха безопасните. Извади плавно пистолета си и простреля портиера с хирургическа прецизност в двете колена. Човекът падна с вик и се хвана за краката.
Джон не вярваше на очите си.
— К’во по дяволите направи, бе!
Терминатор ритна встрани пистолета на падналия и с юмрук разби телефона в гишето. Натисна копчето, за да отвори, и се върна към мотора. Прочете упрека в очите на Джон и каза:
— Ще живее.
Киборгът се качи на мотора и отпусна амбреажа. Влязоха вътре и по рампата за линейки се спуснаха в отделението за спешни случаи в сутерена. Джон се обърна назад и извика към падналия портиер:
— Съжалявам, мистър!
Двамата пазачи пред изолатора видяха на екрана как някой влиза в коридора. Сара държеше Силбърман с опряна във врата му спринцовка.
Тя заговори по интеркома в стената.
— Отваряйте или ще е мъртъв преди да падне на пода.
Адреналинът и на двамата излезе от нормалните граници. Единият поклати упорито глава. Не. Другият натисна копчето на микрофона и каза:
— Няма да стане, осемдесет и две. Пусни го.
Лицето на Силбърман бе добило цвят на свинска мас, но успя да каже:
— Няма да стане, Сара. Ти не си убиец. Няма да го направиш.
Нейният глас бе като ледено съскане:
— Вече си мъртъв, Силбърман. Тук всички са мъртъвци. Знаеш че съм убедена в това. Не си играй с мен!
Тя натисна иглата и проби кожата му.
— Отворете тая скапана врата! — изкрещя той, стреснат.
Двамата се спогледаха с недоумение и единият натисна бутона. Далечната врата се отвори. Близката, с решетките, трябваше да се отключи с ключ. Другият се приближи предпазливо и отключи.
— Назад! — заповяда Сара.
Бе застанала срещу тях.
— На пода! Веднага!
Те се поколебаха. Тя ги изгледа диво и заби иглата докрай. Силбърман простена от болка и по врата му шурна струйка кръв…
Двамата веднага се проснаха по очи. Тя ги заобиколи отдалеч със заложника си. Внезапно в собствената си възбуда разбра, че е извадила иглата.
Но това бе защото не видя другия надзирател, който я причакваше зад ъгъла. Той бе готов да скочи, когато тя се появи.
Продължаваше да отстъпва с гръб към него. С рязко движение, като танцьор на танго, той се спусна и хвана ръката със спринцовката. Тя незабавно се обърна и го удари с палката през гърлото. Той падна на колене и започна да се дави за въздух. Силбърман се изплъзна и побягна, като пищеше с всички сили: