— Дръжте я!
Всички скочиха на крака, а Сара побягна като куршум нататък. Единият натисна алармения бутон и зазвуча сигналът за тревога.
Когато запищяха сирените, T1000 бе в изолатора и гледаше вцепенения служител в стаичката на сестрите. Той се сепна и се надигна с безумен поглед. Когато видя човекът, приличащ на Луис, да бърка в гръдния си кош, да вади оттам пистолет и да се отправя към изхода, челюстта му увисна.
Босите крака на Сара шляпаха по студените плочи на един друг коридор. Тичаше като подплашено животно. Надзирателите я гонеха и не бяха далеч от нея. Зави зад един ъгъл, оттласна се от стената и без да намалява скоростта продължи нататък, докато се блъсна в стоманена врата.
Заключена.
Стъпките кънтяха зад гърба й.
Тя се засуети с ключовете на Дъглас, дишаше тежко. Вкара универсалния в ключалката. Надзирателите тичаха с всички сили и бързо скъсяваха разстоянието.
Сара отвори вратата, промуши се и я заключи точно когато първият хвана дръжката от другата страна.
Бе закъснял със секунда. През малкото прозорче тя зърна как ровят в ключовете си. Обърна се запъхтяна от умора и видя, че се намира в друг коридор с две врати. В далечния край се виждаше решетка като в затвор. Оттатък имаше друго отделение.
Изтича до края и отвори вратата точно когато щракна резето на тази, през която току-що бе минала.
Скочи трескаво напред и след нея полетяха надзирателите. Дръпна зад себе си решетката. ТРЯС! Отчаяна видя, че ключовете висят в ключалката от другата страна. Устните на надзирателя бяха побелели от гняв.
Протегна ръка през железата, завъртя ключа и го счупи в ключалката. След секунда преследвачът й се блъсна в решетката и протегна ръка да я хване.
За малко да успее.
Хвърли се към вратата побеснял.
Сара нямаше време да тържествува. Трябваше на всяка цена да избяга и да открие сина си. Преди втория Терминатор. Тя само се завъртя и побягна отново.
Надзирателите се мъчеха да отключат вратата, но не успяваха. Силбърман дойде след малко, препъвайки се, с ръка на пулсиращия си врат, разбра объркването им и се развика:
— По дяволите! Заобиколете! Минете от другата страна!
Те се втурнаха назад покрай него, за да минат по друг коридор.
Сара зави зад ъгъла и видя асансьорите пред себе си.
Избавлението.
Побягна натам с всички сили и почти бе стигнала, когато вратите се отвориха.
Тогава видя най-ужасния кошмар на живота си, възкръснал, с изпоцапано с кръв яке, тъмни очила и пистолет с широка цев. Ужасяващо познатото лице на Терминатор се извъртя към нея.
Опита се да спре, но инерцията й я носеше право в ръцете на машината-убиец. Босите й крака се подхлъзнаха на излъскания под и тя падна право в краката на облеченото в кожа чудовище.
Целият й кураж и остатък от разум се изпариха. Дори не си даваше сметка, че пищи, докато се извиваше и пълзеше назад като рак, за да се изправи на крака край стената.
Сякаш отново бе попаднала в ядрената вихрушка от сънищата си. Ако бе погледнала назад, щеше да види, как от коридора зад Терминатор излиза Джон. Момчето видя майка си да бяга и веднага разбра какво се е случило.
— Мамо, чакай!
Сара не чуваше заради собствените си писъци. Продължаваше да се движи като хванат натясно плъх и да търси изход от адския лабиринт на болницата.
Терминатор и Джон хукнаха след нея.
Краката й шляпаха назад — там, откъдето бе дошла. Достигна един напречен коридор, от който изскочи бяла, смътна фигура. Надзирателят я удари в движение. Тя се плъзна по пода, започна да пищи и да се мята. Намесиха се и другите двама.
— Не! Той идва! Тук е! Ще ни убие всичките!
Тя молеше, мъчеше се да ги накара да разберат какво ги очаква само след миг. Без да й обръщат внимание, те я хванаха за гърчещите се крайници. Дори не погледнаха накъде сочи обезумялата жена… назад, по коридора. Притиснаха я към пода и надвесиха побеснелите си лица над нея. Появи се сестра с пълна спринцовка сънотворно.
Сара изви врат и видя тъмния силует на Терминатор да се приближава. Можеше да полудее, толкова приличаше на онзи. И се връщаше отново при нея, след толкова години… Ходещото оръжие на Скайнет, пробило преградата на времето и пространството, за да я убие. Изпищя в пълно безсилие.
Но Терминатор направи нещо много странно и много по-различно от това, което бе очаквала. Взе пистолета в едната си ръка, наведе се и сграбчи единия надзирател с другата. Запрати стоте му килограма в по-далечната стена на коридора. ТУП! Падна на пода и се замъчи да си поеме въздух с две счупени ребра. Усещането не му хареса. Другите двама незабавно скочиха към непознатия. Терминатор сякаш изчезна за миг под двамата здравеняци. Последва експлозия в бяло и те полетяха встрани, сякаш попаднали на пехотна мина.