Единият счупи прозореца и единствено решетката го спаси от по-тежки наранявания. Но в този миг не бе в съзнание, за да разбере какъв късмет е имал. Другият проби една врата на кабинет, натроши я на трески и се спря до крака на бюрото вътре. Погледна нагоре и реши, че акустичното покритие на тавана е много интересен обект за разглеждане — още повече, че щеше да лежи с очи към него доста време.
Медицинската сестра, която с лекота можеше да вдигне четиридесет килограма, удари непознатия по лицето с всичка сила. Мъжът леко се дръпна и очилата му отхвърчаха. Ръката й пулсираше, сякаш бе ударила бетонна стена. Той бавно се обърна и сложи длан на гръдния и кош. Тя хвана палеца му и го изви със сила, която би трябвало да го счупи. Вместо това той просто я бутна встрани. На пръв поглед това бе само побутване, но бе заредено с такава кинетична енергия, че тя отхвърча на няколко метра и падна на пода. Продължи да се хлъзга и когато спря, нямаше желание да се изправи веднага.
През цялото това време Силбърман стоеше залепен до стената и от устата му висеше забравена цигара. Наблюдаваше напълно безизразното лице на натрапника, когато той се приближаваше към Сара. Неяснотата в мотивите на този човек изведнъж изчезна.
Сара бе права… това не бе човек.
Нямаше нищо човешко у него.
И ако е била права за този хуманоид, помисли той, значи е била права и за всичко останало.
За невъобразимата трагедия…
Усети как тъканта на реалността се разкъсва.
Сара примигна и се втренчи в приближаващата се фигура на смъртта. Извърна глава и погледът й попадна на невъзможна гледка — синът й, коленичил до нея.
— Мамо, добре ли си?
Премести поглед от Терминатор към Джон и после пак към Терминатор.
Беше на пода, сред няколко тела, и гледаше едновременно най-хубавото и най-лошото нещо в живота си. Не можеше да направи друго освен да полудее… или да се смее. Чудеше се какво да прави, когато Джон я хвана за ръката и я разтърси.
— Мамо!
Почувства ръката му, дъха му и шокирана, осъзна…
… беше истина.
Да преживее този факт не бе толкова трудно, в сравнение с това, което се случи после… бе твърде глупаво, за да не е халюцинация. Терминатор й подаде учтиво ръка с длан, обърната нагоре.
Очевидно искаше да й помогне да стане.
Сара започна да се смее истерично и конвулсиите я раздираха като диво удоволствие. Но смехът секна в гърлото й, когато киборгът каза с равен глас:
— Ако искаш да живееш, ела с мен.
Тя се огледа наоколо. Надзирателите бяха започнали да се раздвижват, болезнено объркани. Сирените още виеха. Скоро щяха да дойдат още хора. Синът й я задърпа за ръката.
— Всичко е наред, мамо. Той е тук, за да ни помогне.
Съвсем разбираемо объркана, Сара пое голямата ръка с разтрепераните си пръсти. Терминатор я изправи на крака с едно леко движение.
Почти като в танц.
Джон се обърна, за да тръгнат, и на тридесетина крачки видя полицай. Беше зад заключената решетка. Разбра кой е.
Беше той.
Терминатор проследи ужасения му поглед.
T1000 държеше пистолета в спуснатата си отстрани ръка.
Киборгът ги бутна зад себе си. Започнаха да отстъпват назад.
Сара също го видя, но не бе в състояние да реагира, умът й бе блокирал.
T1000 тръгна напред. Да поддържа вида на дебелия Луис не бе ефективно от енергийна гледна точка, затова той се бе върнал към формата на Остин. Стигна до решетките. Но не спря.
Тялото му започна да се промушва като желе през металните пръти. След като премина наполовина, предната част се съедини, сякаш нищо не е било.
Цигарата падна от устата на Силбърман и челюстта му увисна. В мозъка му се чу пукане и той започна да се гърчи в кожата си.
Сега Сара можеше да реагира. Пое рязко въздух. Всички нейни представи бяха срутени. Но веднага щом видя вискозната паста да се превръща отново в полицай, в главата й пробляснаха три мисли:
Това не е полицай.
Това е от бъдещето.
Това вероятно ще се опита да убие сина й.
Гневът й отново се надигна и мускулите й се стегнаха.
Струваше й се, че за нея кошмарът няма никога да свърши.
Чу се удар на метал. Пистолетът му се бе заклещил в решетката… единственото твърдо тяло. T1000 изви китката си и прокара пистолета надлъжно.
Терминатор хвана Джон за дъното на панталоните и го метна на гърба си. Той го стисна за врата с ръце. После се обърна към Сара.