— Бягай.
Добра идея, помисли тя и хукна след тях.
T1000 също. Ботушът му смачка слънчевите очила на Терминатор. Започна да стреля с Браунинга. Терминатор вдигна пистолета си и също стреля. Когато коридорът се изпълни с бързодвижещо се олово и смъдящ дим, надзирателите залепиха очи за пода. Няколко куршума попаднаха в киборга. T1000 на свой ред също бе пробит от няколко. Олюляваше се леко, но не спираше. Измерваше скоростта и ъгъла на всеки изстрел и дори отваряше леко тялото си, за да омекоти удара. В дупките проблясваше живак и след секунди се затваряха отново.
Куршумите можеха само да го забавят.
Терминатор зави зад ъгъла и побягна с тежък тропот. Сара бе вече стигнала до асансьора. Двамата влязоха и Джон натисна копчето на подземния гараж. Вратите започнаха да се затварят. T1000 зави зад ъгъла със странна грациозност, променяйки центъра на тежестта си, както никой човек не би могъл.
Терминатор блъсна Сара и Джон до стените на кабината, тъй като пистолетните изстрели отново затрещяха.
Улучиха вратата, когато се затваряше. Сара видя как куршумите вдлъбват метала в последователност, която би откъснала главата й, ако я нямаше преградата.
Браунингът изщрака празен. T1000 го хвърли без да погледне назад. Вратите се затвориха с мек звук и след секунда се разтресоха от удара на полицая.
Преди асансьорът да тръгне, между вратите се мушна подобно на меч острие, после невъобразимо се разцепи и се превърна в две куки. Те започнаха да дърпат встрани, за да отворят.
Терминатор сякаш се поколеба и Сара гледаше ужасена как убежището им престава да бъде такова.
Но терминаторите не се колебаят.
Той просто изчакваше, вече бе изчислил събитията във времето, докато пролуката между двете крила на вратата стане достатъчно голяма, за да може да провре през нея пистолета. Широкото дуло удари право в лицето на T1000 и потъна на няколко сантиметра в „плътта“, Сара и Джон подскочиха от гърмежа в затвореното пространство. През пролуката видяха как главата му просто се взриви. Бе отметната назад от огромната енергия. След това вратите на асансьора се затвориха. Кабината се разклати леко и потегли. Джон погледна майка си. Гледаше втренчено вратата и трепереше.
— Какво по дяволите беше това? — изхриптя тя.
Горе на етажа главата на T1000 бе разцепена на две безформени части, отметнати назад върху раменете му. Болката никога не бе имала значение за сензорите на машината от течен метал. Тя показваше нарушаване на функциите на част от организма. Но този „организъм“ нямаше части, освен на молекулярно ниво. А всяка молекула бе примитивна, миниатюрна версия на цялото. Ако част от него се отдели, отделените части се превръщаха отново в метална сплав. Единствената команда, оставаща да действа на молекулярно ниво в този случай, караше частите да откриват и да се присъединяват към по-голямата маса. Всяка частичка имаше обсег от четиринадесет километра. А сега частите на T1000 бяха много по-близо. Само след миг забавяне, предизвикано от ударната вълна, главата му отново зае предишния си вид, без следа от „нараняване“.
Пристъпи отново към вратата на асансьора и без усилие я отвори. После без колебание скочи в шахтата.
Падна като тухла два етажа надолу. В асансьора всички погледнаха нагоре при силното тупване. Терминатор бързо зареди пистолета.
Сара грабна другия от колана му и го насочи към тавана. На нищо нямаше да позволи да убие сина й.
На нищо.
Джон си пое кратко дъх и после…
ХРЯС. Остро като бръснач лъскаво острие проби тавана на кабината и потъна на около метър надолу.
На сантиметри от лицето на Сара.
Тя започна да стреля машинално, БАМ, БАМ, БАМ, куршумите пробиваха тавана. Острието светкавично се изтегли и проби на друго място — този път разкъса якето на Терминатор, на косъм от лицето на Джон.
Гърмежът на едрокалибрения пистолет направи дупка в тавана. Първата от многото последвали в бясната поредица от изстрели и презареждания, докато острието прорязваше отново и отново, сякаш някой луд се мъчеше да отвори консервена кутия с хирургически остър нож. Сара извика от болката, когато един от ударите сряза плешката й.
Чу се спасителният звънец. Индикаторът показваше, че са пристигнали. Вратите започнаха да се отварят и Сара дръпна Джон навън веднага щом пролуката бе достатъчна, за да минат.
Излязоха в сутерена. Моторът бе паркиран наблизо, но сега бе безполезен, защото бяха трима. Терминатор се заоглежда за подходящо превозно средство.
T1000 бе прорязал достатъчно голяма дупка, за да може да се излее в кабината на асансьора. Огромна капка от подобен на живак метал се процеди през отвора и падна на пода, след което отново се изправи като полицай Остин. Забави се за миг, тъй като всичките му сетива бяха дезориентирани, поради разместването на молекулите.