Една синьо-бяла кола на болничната охрана изръмжа и се спусна от входа към тях. Без да се колебае Сара се затича към нея, тя поднесе и спря. Насочи пистолета към лицето на човека вътре с двете си ръце.
— Излизай!
Шофьорът само за миг разбра, че това вероятно е твърде луда пациентка. Толкова луда, че не бива да спори с нея.
Този миг се стори на Сара прекалено дълъг. Тя изстреля един куршум в прозореца до главата му, за да го накара да се размърда.
— ВЕДНАГА!
Вратата се отвори и надзирателят излетя навън с вдигнати ръце. Дотича киборгът, почти несъзнателно изхвърли човека настрана и седна зад волана. Сара бутна Джон на задната седалка и сама се качи на предната. Терминатор включи на задна скорост и настъпи педала на газта, а гумите засвириха по гладката настилка.
Подаде пистолета на Джон отзад и каза:
— Презареди.
Момчето извади патрони от джоба на якето си и започна да пълни оръжието.
Дъхът на Сара секна, когато колата излизаше на заден ход от гаража удряйки страничната стена, почти извън контрол, защото…
… T1000 бягаше към тях. Бе напълно невредим. Последните детайли от полицейската униформа се появяваха, докато набираше скорост по наклонения изход.
Терминатор й подаде нов пълнител за пистолета. Тя хвърли празния и го постави на място. Дръпна кожуха, за да зареди.
Колата продължи на заден през двора, към портала. Джон бе готов и върна пистолета на киборга. Той се показа през прозореца и се прицели. Лицето на T1000 бе осветено от фаровете.
Терминатор стреля. В рамото се образува дупка от течен метал, след това се затвори и закри от униформата.
Сара също се показа от прозореца и стреля. Първите два изстрела не улучиха, но третия попадна право в челото му. Това само за момент наруши ритъма на T1000. Стреля още веднъж и още веднъж. Проби главата и рамото му. Вместо да отделя енергия за възстановяването си, този път насочи цялата към движението си напред. Разстоянието бързо започна да намалява. Колата разби портала и излезе навън.
— Дръжте се — каза киборгът спокойно и рязко завъртя волана. Колата с писък се обърна на сто и осемдесет градуса.
T1000 ги настигаше.
Ръката на Терминатор включи на скорост светкавично, а кракът му натисна педала на ускорителя докрай. Колата изръмжа напред.
T1000 скочи във въздуха и падна с гърди върху багажника. Ръката му се превърна в блестяща кука, която се заби в капака. Краката му се влачеха отзад, когато и другата ръка се стовари върху ламарината във вид на кука. Започна да се придърпва напред.
Терминатор се обърна към Сара и каза:
— Карай ти.
Тя хвана кормилото, а киборгът се показа до кръста през прозореца. Тя натисна педала на газта и колата продължи със седемдесет мили в час.
Джон видя през задното стъкло как T1000 се изкачи изцяло върху багажника, закрепи се с едната кука и подготви другата ръка за удар. Успя да се мушне долу точно когато металът разби задното стъкло и мина на косъм от главата му.
Изтегли я назад за втори удар, но Терминатор насочи пистолета над покрива и стреля.
Улучи го малко над куката, която го придържаше за ламарината. Китката се скъса и се отдели.
Полицай Остин падна назад от ускоряващата кола. Джон се изправи и погледна с широко отворени очи през счупеното задно стъкло. T1000 се претърколи, но само след миг отново бе на крака и тичаше след тях.
Но този път изоставаше. Сара бе натиснала педала до пода, а металният убиец нямаше неограничени възможности. Не можеше да ги настигне без кола.
Джон видя все още забитата в багажника ръка-кука. Погнусено я откачи и я хвърли на платното отзад. Металът се източи като елипса от инерцията и падна като трептяща капка на асфалта.
Колата продължи в тъмнината.
T1000 премина в ход, загледан в задните й светлини. За него изпускането на целта не означаваше нищо. Забавянето можеше да се измерва само с време. Макар че терминаторите имаха вътрешни часовници, тоя нямаше. Това бе новата концепция на Скайнет. Измерването на времето има своето приложение, но когато се налага да преследваш някого, в повечето случаи, то е ненужно. За нещо, което не може да бъде убито, не може да бъде спряно и никога няма да се изтощи, времето е без значение.
T1000, в блажено неведение за всичко друго, освен предполагаемата траектория за бягство на целта, погледна в краката си. Течната метална капка на асфалта започна да трепти, после се удължи, протегна се като пръст и докосна обувката му. Вля се в нея и се присъедини към основната маса.