Обърна се към Терминатор и го изгледа още веднъж уморено.
— Та — каза тя — каква е твоята версия?
ШЕГА НА СЪДБАТА
Щатска болница Пескадеро
12:23
Навсякъде по двора имаше черно-бели полицейски коли и цветните им лампи примигваха на покривите. Сякаш ченгетата имаха конгрес, сред проблясъците от синьо и червено. Линейките си пробиваха път през тълпата объркан персонал и шляещи се пациенти. Когато санитарите го повлякоха към линейката, доктор Силбърман мърмореше недоволно. Думите му излизаха като неразбираемо фъфлене, но дори и да не бе така, пак никой не би го разбрал. Той обясняваше:
— … всичко е било вярно и всички ще умрем и копелето се промени и го видях да се променя пред очите ми, мина през решетката като че ли я няма, трябва да ми вярвате, не съм се побъркал. Аз съм лекар и познавам тези неща, казвам ви, че…
Брътвежът му бе заглушен, когато го привързаха за носилката и затвориха вратата на линейката. Дните му като психиатър бяха свършили.
Ленард Силбърман, един от малкото щастливци, оцелели след нападението на първия Терминатор, сега без да ще, стана жертва на втория.
Съдбата обича да се шегува.
T1000 закрачи към портала сред суетящите се полицаи. Един колега на мотоциклет, идващ от срещуположната посока, спря и го попита:
— Добре ли си?
T1000 се нуждаеше от четиринадесет микросекунди, за да оцени мотора. След това каза:
— Ей, страшна е тази машина!
Двадесетте и осем полицаи и инспектори пръснати наоколо не видяха как T1000 потегля. Нямаше да намерят тялото на колегата си още няколко часа, защото то бе безцеремонно натикано в контейнер за боклук. Никой нямаше да си помисли, че го е направил полицай Остин. Че „той“ е най-опасното нещо на планетата, изпратено от друго нещо, което дори още не съществува, за да тегли чертата на човечеството с един добре премерен удар.
Бяха твърде заети с издирването на евентуални свидетели.
СПИРАНЕ
Близо до Ла Меса, Калифорния
4:16 ч.
Терминатор караше неуморно, с постоянна скорост, като автомат с човешки вид. Сара още разсъждаваше върху това, което бе чула, сега по-спокойна, по-съсредоточена, сто процента концентрирана върху стратегията за бъдещето.
— Този… T1000… какво става, когато стреляш по него?
— Балистичното проникване му нанася хидростатичен удар, но само за няколко секунди. Ако се съди по последните наблюдения, той може да втечнява молекулите си и куршумите да преминават през него. Или да променя външния си вид.
— Може ли да бъде унищожен?
— Неизвестно. Все пак, много вероятно е, когато T1000 втвърдява структурата си, за да влезе в схватка, или за да се превърне в оръжие, да става чуплив. В такова положение би бил най-уязвим за ударна взривна вълна.
Продължиха известно време без да говорят и Сара забеляза пред тях самотна неонова реклама.
— Спри там. Трябва да се отървем от тази кола.
Оказа се западнала бензиностанция с бръмчащ неонов надпис и без жива душа наоколо. Бавно преминаха покрай гишето. На стъклото имаше табела: ЗАТВОРЕНО. НЕДЕЛЯ. Продължиха зад постройката до вратата на гаража.
Терминатор излезе и с едно рязко движение счупи ключалката. Вдигна нагоре отварящата се вертикално врата. Сара се премести на неговата седалка и вкара колата вътре, за да я скрие от човешки погледи. Киборгът затвори след тях.
Поне засега бяха в безопасност.
Сара запали висящата на тавана лампа. Размениха погледи с Терминатор. Той бе целият надупчен и кървеше. На нейното рамо имаше жесток разрез и фанелката й бе напоена с кръв.
— Приличаш на лайно ръчна изработка — каза му тя.
Терминатор проектира думите на екрана и претърси речниковия си файл, за да анализира разговорния израз контекстуално. Появи се списък:
Еби си майката.
Целуни ми задника.
И ти не си стока.
Аз съм о̀кей и ти си о̀кей.
След микросекунда той избра последното и отговори:
— И ти.
Сара почти се усмихна.
Почти.
След няколко минути вече бяха измъкнали аптечката от канцеларията, няколко не много мазни парцали, бутилка спирт за разтривка и няколко дребни инструмента. Джон видя, че Терминатор хвърля на земята кървав парцал и му подаде чист.
Сара седеше на един сандък до киборга. Той шиеше раната й с много фин проводник, който бяха взели от намотката на един алтернатор. Краят му още светеше от стерилизацията с подръчни средства. Бе го прекарал през пламъка на газова горелка. Тя си спомни какво й бе казал Кайл много отдавна — че болката може да се контролира, да се изолира, да се подтисне, така че да продължиш да изпълняваш мисията си. Лицето му изплува пред очите й и събуди другата, емоционалната болка, която можеше да попречи на ума й, точно когато най-много се нуждае от него. Тя затръшна вратата пред образа му и се обърна към рамото си, здраво вкопчена в мисълта, че трябва да владее тялото си. С помощта на островърхи клещи Терминатор прокарваше проводника през кожата й с прецизността на машина.