Но не беше лесно да намери място за цялата болка.
Терминатор следеше лицето й и при всяка гримаса коригираше действията си, за да я облекчи. Тя усещаше отпускането, но дори и да знаеше, че го прави заради нея, нямаше да му благодари.
Той каза нещо с цел да я извади от шоковото състояние и да успокои пулса й, увеличаващ загубата на кръв:
— Имам подробна информация за човешката анатомия.
Това не помогна особено много. Сара гледаше лицето му, на сантиметри от нейното и сърцето й биеше с едва прикрита враждебност. Не й харесваше, че е толкова близо, да не говорим, че се занимава с рамото й.
— Бас хващам, че имаш. Така убиваш по-качествено, нали?
Терминатор отговори:
— Потвърждавам. — И продължи да шие.
Джон го гледаше и изпитваше благодарност за грижата към майка му и се питаше, защо тя вижда само лошите му страни. В края на краищата, това бе само инструмент, програмиран от него самия някъде в бъдещето, за да ги защити тук, сега. Терминаторите не са жестоки по природа. Те просто съществуват. Зависи как ги използваш. Не са по-различни от пистолет, например. Щеше му се да й обясни всичко това, но тя не бе в настроение да слуша.
След няколко минути дойде ред на киборга. Якето му бе на решето от куршумите. Двамата го свалиха и отдолу се показа силния гръб, надупчен на десетина кървящи места. По ръцете и краката имаше още рани. За щастие, всички бяха от деветмилиметрови куршуми. Входящите отвори бяха малки и пораженията само козметични.
— Боли ли те? — попита го Джон.
— Сензорите ми отчитат разкъсванията. Данните могат да се нарекат болка.
Сара започна да промива гърба му със спирт и си спомни студената нощ, когато несръчно превърза раната на един друг млад мъж. Бе й за първи път. И той я похвали. И…
Пак това лице, търсещо други врати към сърцето й. Затръшна всичките. Това бе много по-болезнено от пулсирането в превързаното й рамо, но се налагаше. Тя потърси думи, които да й помогнат да се върне Тук и Сега.
— Ще зарасне ли?
— Да.
— Радвам се. Ако не можеш да минеш за човек, няма да си ни от голяма полза.
Тя бъркаше с клещите в кървавите рани и вадеше сплесканите в металната му вътрешност куршуми. Те прозвъняваха един след друг в стъклена чаша.
Джон сега разбираше с какво си имат работа. Човек-машина, способен да поема изстрели от упор и след това да разказва за тях, по същество е безсмъртен. Попита го:
— Колко време живееш? Искам да кажа, колко време функционираш?
— Сто и двадесет години със сегашното ми захранване при нормални условия.
Сара извади и последните куршуми. Чашата бе почти пълна със сплескано олово. След това се залови да зашива дупките с проводника. Джон гледаше с тихо изумление.
Двама войни се лекуват взаимно един друг.
— Можеш ли да учиш? Така че да си… искам да кажа… по като човек? Да не си такъв пън през цялото време?
— Централният ми процесор представлява невронна мрежа… той е самообучаем компютър. Но когато ни изпраща в мисия сами, Скайнет го включва в режим „само четене“.
— Не иска да мислите много, а?
В отговора нямаше ирония, той изразяваше факт:
— Да.
— А можем ли да превключим режима?
Сара погледна Терминатор и повдигна вежди.
— Да — отговори киборгът.
Той й обясни какво трябва да направи и след като намери подходящ остър нож, тя започна да разрязва кожата на темето му. С равен и безразличен глас, изобщо незасегнат от действията й, той й каза да разшири разреза и да намери капака за достъп до процесора.
— Сега го отвори.
Джон попи кръвта с парче плат, а Сара развинти болтовете на капака с автоматичната отвертка на сервиза.
Терминатор наблюдаваше действията й в едно огледало, което Джон бе донесъл от умивалнята и на дисплея му се появяваше цифров образ. Тя очакваше указания с изцапани с кръвта му ръце.
— Хвани процесора за основата.
Тя бръкна с тънките клещи и внимателно извади противоударното уплътнение. Предпазливо улови чипа, намиращ се дълбоко в черепа, и го измъкна от цокъла.
Терминатор видя електронен блясък, после тъмнина.
Джон и Сара разглеждаха процесора. Червеникаво-кафяв правоъгълник със контактор в единия край. С размера и формата на плочка за домино. При по-внимателно вглеждане се виждаше, че е съставен от малки кубове, свързани един за друг. Същия като онзи, който лежеше счупен в сейфа на Сайбърдайн Системс. Сега те знаеха това, което Майл Дансън все още се мъчеше да проумее. Това бе мозък на Терминатор.