Джон заобиколи киборга и се вгледа в лицето му. Бе напълно неподвижен. Гръдният кош не се помръдваше. Нищо не трепваше. Очите бяха отворени.
Мъртъв.
Джон вдигна експериментално огромната ръка. Серво-механизмите просвистяха леко, когато ги насили до края на обсега им. Сякаш движеше крайник на вкочанен труп. Пусна ръката и тя остана вдигната.
Разбираше, че това е възможно най-уязвимото състояние на един Терминатор. Можеха да започнат да го разглобяват. Да го пръснат на съставните му части, купчина непотребно желязо. Но той бе позволил да извадят най-съществения му компонент, да го направят напълно безпомощен. Това говореше за голямо доверие.
Или, чудеше се Джон, могат ли машините наистина да изпитват доверие?
Сара проучваше чипа под близката лампа.
— Намери ли превключвателя? — попита Джон.
Тя не му обърна внимание и гледаше със студен поглед ту Терминатор, ту процесора. Чувствата й бяха повече от оправдани. Не беше стратегически обосновано. Не беше необходимо. Терминатор вече не функционираше. Но чувствата й бяха толкова силни и ирационални, че преди Джон да разбере какво смята да направи, тя грабна един чук и сложи чипа на работната маса. Когато го вдигна нагоре, той осъзна намеренията й и се спусна към нея.
— Недей!
Сложи ръката си върху чипа. Само това можеше да я спре. Тя едва задържа чука, преди да размаже пръстите му.
— Махни се, Джон!
— Не, не го убивай!
— Не „го“, Джон, „я“. Това е машина.
— Така да е. Ще ни трябва. — Ръката му не се отмести.
— По-добре ще сме, ако го няма.
— Но това е единственото доказателство за бъдещето, което имаме!
Сара се поколеба. Синът й бе прав. Но тя още бе изпълнена с омраза към двойника на машината, убила Кайл Рийс.
— Не мога да се доверя! Тези неща се унищожават много трудно, повярвай ми, Джон. Знам това. Може да нямаме друга такава възможност.
— Слушай, мамо. Ако ще ставам велик пълководец, по-добре започни да ме слушаш от време на време. Защото, ако ти не ме слушаш, никой друг няма да ме слуша.
Това бе умно. Между безпомощния Терминатор и нея се вмъкна гордостта от сина й.
Джон осъзна, че това е повратен момент за тях двамата. Виждаше го в очите й. С години се бе опитвал отчаяно да спазва програмата й, да влезе в калъпа, който тя бе определила за него. Беше му дошло до гуша да й угажда. Сега между тях се намесваше силата. Очите й бяха объркани и несигурни, а той никога не ги бе виждал такива. Той бе направил това. Беше прав. И тя знаеше. Внимателно отстрани ръката му и отстъпи назад. Сега всичко зависеше от нея.
Джон се бе придвижил с още една крачка към Джон Конър. Защото бе уверен, че е постъпил правилно.
Гневът на Сара още бушуваше. Разумът й заповядваше да остави чука. Сърцето й я караше да го стовари върху чипа. Така и направи.
На сантиметър от процесора.
— Добре, да бъде както казваш.
Джон взе чипа и започна да го разглежда внимателно с по детски сбърчено чело. Откри каквото търсеше и с една безопасна игла премести превключвателя на режим „възприемане“.
Със съсредоточена гримаса, той внимателно постави чипа обратно, в обления с кръв череп на Терминатор.
След тъмнината на безвремието последва втора електронна експлозия и светлината отново оживя. Всичко бе като мигновено сътресение, иначе потокът на съзнанието му бе ненакърнен. Виждаше в огледалото цифровите изображения на Сара и Джон, застанали зад него. Не „чувстваше“ никаква разлика. Вътрешните сензори не отчитаха никакви нарушения. Всички системи работеха. Освен дето часовникът му показваше, че е минало повече време от необходимото за извършване на операцията.
— Имаше ли някакъв проблем? — попита той.
Джон погледна смутено Сара и отговори:
— Никакъв. Абсолютно никакъв.
След няколко часа Сара седеше в тъмнината с кръстосани крака и с пистолета в скута си. Гледаше сина си, заспал дълбоко на задната седалка на колата. Сънищата на децата нямат дълбочина. Ужасите на деня се превръщат в управляеми чудовища или в забавни приключения. Никога не бе желала по-силно да може да спи по този начин. Цялото тяло я болеше и ставите й сякаш бяха пълни с пясък. Имаше нужда от порция солидна храна и двадесет часа сън, но без да сънува.
Но очите й бяха широко отворени.
Докато Терминатор е с тях.
Той стоеше тихо и неподвижно до стъклото, осветен от лунен лъч, и гледаше навън в нощта. Маниакално чучело. Само очите му проследяваха рядко минаващите коли по шосето.
Вярна машина-страж.