Една нощ тя се бе молила, да, беше се молила на Бог, в чието съществуване не беше убедена, да сложи край на всичко това. И когато молитвата й не получи отговор, тя, останала будна цяла нощ с пистолета в ръка, усещаше студената му утеха и си мислеше тя да сложи край на света — за себе си и Джон.
Но това бе нещо, което не можеше да направи. Тогава гадните копелета на земята наистина щяха да спечелят. Когато тази нощ завърши, тя бе по-твърда от всякога, обичта й към Джон бе запечатана в броня. Той нямаше да умре. Машините щяха да бъдат победени. И смъртта на Кайл щеше да има смисъл.
Но все още не можеше да се интересува толкова много от съдбата на човечеството. Бе загубила способността си да се интересува за другите, освен за себе си и Джон, докато не я откри Салседа и не я върна към човешкия род с грижите на семейството си. И сега Сара чуваше писъците си в нощта, породени от ужаса на ядреното унищожение. Защото в радиоактивните пламъци виждаше как загиват неговите деца.
Да. Ако наистина в историята има място за невъзможни неща, това бе едно от тях.
В оръжейния склад Джон подбираше карабини. Терминатор бе занесъл няколко сандъка с амуниции и се бе върнал. Мисълта на момчето течеше необезпокоявана.
— Виждаш ли, пораснах по такива места, мислех, че така живеят всички хора… летят с хеликоптери, учат се как да взривяват…
Грабна един автомат Калашников и дръпна затвора, сякаш оръжието бе продължение на ръцете му. Погледна дали е износен, нещо не му хареса и го върна на мястото му. Движенията му бяха премерени. Професионални. Хладнокръвни.
Терминатор го слушаше както никой човек не би могъл. Всеки нюанс в тона му имаше значение, не пропускаше нищо, записваше всяка сричка за допълнително проучване, ако се наложи.
— После, когато майка ми я пандизиха, мен ме натикаха в редовно училище. Другите деца играеха компютърни игри.
Игра. Помисли си до колко скоро всичко му се бе струвало игра. Докато стоеше заобиколен от този смъртоносен арсенал, той разбра колко много са се приближили с майка му до смъртта.
— Страх ли те е понякога? — попита импулсивно.
Терминатор спря за секунда. Страх. Никога не бе мислил за това. Той прилежно претърси ума си за отговор…
— Не.
Страхът пречеше на пълното съсредоточаване върху мисията. И въпреки това, покрай този предварително програмиран факт се промъкна интересна мисъл. Хората се страхуват, защото са смъртни. И независимо от това, или въпреки това, или дори тъкмо поради това, те понякога жертват живота си в името на друго безполезно за него чувство. Любов. Интересно. Терминатор отдели част от мозъка си за да поработи върху това, хвърли през рамото си гранатомета и започна да търси амуниции за него.
— Дори и от смъртта?
В отговора „не“ нямаше колебание.
— И не чувстваш съвсем нищо за нея?
Киборгът отново даде автоматичния отговор, макар че още обработваше данните за чувствата.
— Трябва да съм в изправност, докато завърша мисията си. След това няма значение.
Джон небрежно завъртя един револвер около показалеца си… напред и назад, като каубой.
— А-ха. И аз трябва да съм в изправност. — И като изимитира напевно гласа на майка си: — Аз съм много важен човек.
Квинтесенцията на неговия живот. А той изливаше душата си пред една машина за смърт. Ето, това е жалкото, мислеше Джон. Често го правеше. Мисленето. Никога не бе имал истински приятели. Освен тук, в семейството на Салседа. Какво би могъл да каже той на връстниците си? Няколко пъти се бе опитвал да каже нещо на хората. Те му бяха хвърляли особени погледи. Спомни си Тим. Той беше най-близо до истинския приятел. Но всъщност Тим бе само човек, с когото да убива самотата, приятелче, с което да ходи насам — натам.
Дори и той го бе изгледал особено, когато му спомена лудата си майка.
Не, за Джон Конър светът бе студено място. Дори и в най-горещите си точки. А сега, сред пушките и пистолетите, когато говореше на тази машина от бъдещето, чувстваше, че някой го слуша.
Терминатор приятел ли му е?
През последните двадесет и четири часа бе спасил живота му няколко пъти.
Даде му съвет.
Той го прие.
Не правеше купища глупави грешки.
Аха, мислеше Джон, може и да е глупаво, но Терминатор е приятел. Синтетичен човек, който сравнен с майка му и нейните безмилостни стремежи, бе всъщност доста приятен тип.
Терминатор дръпна едно брезентово покривало и отдолу се показа тежка картечница — шест цеви, свързани в цилиндър. 6000 изстрела в секунда, куршуми 7.62 мм, подавани с лента, навита в специална кутия, намираща се встрани. Едно от най-страшните антипехотни оръжия от ерата на Виетнам. Терминатор прибра кутията с амуниции в една найлонова торба и вдигна картечницата.