Джон кимна мрачно и каза:
— Това определено ти подхожда.
Сара постави оръжията и мунициите на две стари дървени маси, за да ги почистят и опаковат. Карти, радиооборудване, документи, експлозиви, детонатори… най-важните неща. Следващият път, когато T1000 се появи, те щяха да са подготвени. Сара разглобяваше и почистваше оръжията методично. Без нито едно излишно движение.
Недалеч Джон и Терминатор работеха по джипа, оплескани до лактите в масло. Лежаха под двигателя и затягаха болтовете на новия стартер. Джон каза:
— И имаше един много печен пич. Обясняваше ми двигателите. Естествено, майка ми развали всичко. Рано или късно казваше на всички за Страшния съд и какъв велик пълководец ще стана и толкоз.
Една част от процесора поставяше думите и елементите от поведението му в една удивително сложна матрица. Киборгът стигна до извода, че на Джон му липсва нещо много важно в живота. Елемент от основна важност за оцеляването на едно човешко същество. За да разбере какво е и да го свърже с основните факти му бе необходимо още време. Продължи да работи по двигателя — проста операция на смяна на основни части, за която му стигаше съвсем малка част от умствения капацитет.
— Дай ми ключ дванадесет, моля.
— Ето. Ще ми се да можех да срещна истинския си баща.
— Ще го срещнеш.
— Да. Предполагам. Майка ми казва, че като стана, хм, стар, ще го изпратя в 1984 година. Но сега той още не е роден. Ей, главата ми се забърка с тия работи.
— Подай ми този болт — помоли Терминатор без да има никакви проблеми със спиралата на времето и алтернативните реалности.
Джон му го подаде и продължи:
— Двамата с майка ми са били заедно само една нощ, но мисля, че още го обича. Понякога плаче. Естествено, отрича напълно. Разправя ми, че нещо й е влязло в окото.
Те изпълзяха навън под слънчевите лъчи.
— Защо плачете? — попита Терминатор, разбирайки, че и това е част от сложната матрица.
— За хората ли питаш? Не знам. Просто плачем. Когато боли.
— Заради болката?
— Аха. Не, по-друго е. Нищо ти няма, а пък те боли. Чаткаш ли?
Киборгът не схвана понятието.
— Не.
Джон вдигна рамене.
— Трябва да чувстваш, за да можеш да разбереш. Тъй си мисля.
— Сигурно е така — добави киборгът, влезе в джипа и даде контакт с ключа. Двигателят запали с рев.
— Браво! Мой човек! — извика момчето и удари с ръка отворената му длан.
— Ня’а проблеми — каза Терминатор с крива усмивка.
Джон се ухили и вдигна палец нагоре. Киборгът несръчно повтори жеста, без да е сигурен в значението му. Джон се засмя, накара го да излезе от джипа и да опита пак.
В другия край на двора Сара спря работата си и се загледа в тях. Бе твърде далеч, за да ги чува, но видя как синът й показва разни жестове на киборга. Караше го да ходи по-небрежно, показваше му, после онзи се опитваше, след това Джон жестикулираше като бесен, говореше бързо… обясняваше му основните принципи на това, как да бъдеш печен. Този път прегърбеният Терминатор поклащаше краката си като Джон.
Докато ги наблюдаваше, тя разбра, че е намерила разрешение на една част от плана, който подготвяше. Терминатор винаги щеше да защитава Джон. Никога няма да го изостави… ще живее докато е жив синът й, и само заради това. Никога няма да му направи нещо лошо, никога няма да му крещи или казва, че е зает и няма време. И би умрял, за да го предпази. От всички потенциални бащи, които бе срещала през годините, само тази машина, това нещо, отговаряше на изискванията й.
В безумния свят, това бе най-разумния избор.
Сара стисна зъби и продължи мрачно работата си… силна жена, превърната в стомана през годините, когато се бе налагало да взема трудни решения.
ПРОВЕРКА НА ПОЩАТА
Перис, Калифорния
13:24ч.
T1000 паркира полицейския мотоциклет на едно спокойно тихо шосе близо до повяхнала горичка от жадни портокалови дръвчета. По магистралата в далечината се движеше поток от превозни средства. На кафявия хълм зад нея имаше няколко помпи, които изсмукваха нефт от земята.
T1000 прегледа адресите на подателя по писмата на Джон. Бе проверил всичките, без последното…
Шарон Меса, Калифорния.
По-скоро рано, отколкото късно.
За течния мозък светът представляваше мозайка от късчета реалност и те много лесно можеха да застанат по местата си в реката на космическия порядък. За този мозък, толкова необичаен, че дори един Терминатор би имал трудности с разгадаването му, причините и следствията бяха най-разбираемото нещо. Бе достигнал до няколко възможни варианта за продължаване на преследването. Движеше се неотклонно по единия от тях и не спираше да обработва данните за останалите. Първи приоритет бе да проучи всички адреси по пликовете. След това, чрез екстернализация на аналогични данни, да направи извод за следващия ход на целта и да вземе мерки да го пресече. Можеше да чака с години, ако се наложи, да събира микроскопични порции информация и накрая пак да открие къде са. T1000 разполагаше с достатъчно исторически данни и знаеше кога ще започне войната. И къде е вероятно да открие Джон Конър в началото й. В края на краищата, той ще се появи.