Сара вече не виждаше добре.
Дайсън се промъкна зад бюрото, докато куршумите раздробяваха предния му край на трески.
С лице, залепено за килима, той видя нещо още по-ужасно…
Децата му стояха изправени и объркани.
— Бягайте! Деца, бягайте!
Тариса бе чула гърмежите и нямаше представа какво става. Първо си помисли, че са фойерверки. Четвърти юли не бе толкова далеч и може би децата бяха започнали празненството отсега. Но след това чу счупването на стъклото и престана да мисли каквото и да било. Просто се хвърли напред из къщата като влак без спирачки, за да намери децата. Тя се блъсна в един ъгъл и ги видя да идват към нея разплакани. Прегърна ги и предпазливо продължи напред, докато успя зад ъгъла да надникне в кабинета.
Дайсън още бе на пода сред трески и парчета, а изстрелите продължаваха.
— Майлс! Боже мой!
— Назад!
Той се свиваше инстинктивно, а треските и компютърните компоненти не спираха да се сипят върху главата му. Погледна отчаяно към вратата, но знаеше, че ще бъде напълно открит.
Не би могъл да се добере дотам.
Карабината на Сара щракна — беше празна. Тя я остави и с ловко движение извади пистолета си от раменния кобур. Зареди го, стана и тръгна към къщата..
Беше лесно.
По-лесно, отколкото да правиш любов.
Или да напишеш поема.
Налагаше се и бе толкова лесно да го убие. Ако не мисли за това.
Изпод натрошеното бюро той можеше да види късче от задния двор. Някой идваше към него. Войнишките ботуши стъпваха по земята с увереност, без паузи.
Сара вдигна пистолета с очи, приковани към счупения прозорец, и все още регулираше дишането си за следващите изстрели.
Дайсън скочи на крака и се втурна напред.
Спокойна, тя се прицели в него.
Нямаше как да не улучи.
Но изглежда бе дошло времето на невъзможните неща. Дайсън се спъна в един кабел, точно когато куршумът разби една лампа там, където преди миг бе главата му. Той падна тежко на пода, но продължи да се движи, да пълзи напред.
Зад себе си чу хрущене на стъкла. Не можа да надвие желанието да погледне, да види кой се опитва да го убие. Обърна трескаво глава назад, през рамо, а ръцете и краката му не спираха да се движат по пода.
Изненадата му бе пълна, когато в очертанията на френския прозорец видя непознатата жена, облечена в спортни дрехи и с насочен към него пистолет. Тариса пищеше истерично.
Чувството му за реалност започна да се пропуква заедно с осъзнаването на страха. Той го изпрати само с един скок към вратата. Следващият куршум го улучи и го изпрати по очи в преддверието.
Дайсън се помъчи да продължи, зашеметен. През лявото му рамо бе преминал куршум калибър 0.45. Когато се изправи с олюляване, по бежовата стена се размаза алена кръв.
Обърна се и с мътния си поглед видя как жената се приближава през кабинета към него, неумолимо, изпълнена с мрачна решителност да отнеме живота му.
За миг зърна безчувственото й лице и се вцепени. Сякаш за нея той не бе човек, а парче месо. И тя щеше да го направи крехко. Почти му се искаше да го улучи пак, заслепен от свръхсилната си реакция на заплахата. Бий се, или бягай.
Или може би се бе сблъскал с прищявка на съдбата. И тя го иска мъртъв.
Но инерцията удължи живота му с още известно време. Той влетя в една врата, точно когато куршумите й трошаха дървената ламперия, пред която бе стоял само преди миг.
Навън Терминатор и Джон влетяха с джипа в двора на къщата и се втурнаха към нея. Момчето се уплаши, когато отвътре чу няколко приглушени изстрела.
— По дяволите! Закъсняхме!
Тариса заотстъпва към всекидневната, притиснала децата здраво към себе си. Сара настъпваше към Дайсън, а той се препъваше по коридора към тях. Дани се изскубна и изтича при баща си. Тариса стисна Блайт още по-силно и изпищя на Дани да се връща.
Но момчето скочи към баща си с писък.
— Татко-о-о!
Тариса импулсивно пусна Блайт и изтича към сина си и мъжа си, обгръщайки ги с ръцете си.
Сара се изправи зад тях с насочен и готов за стрелба пистолет.
Тариса изпищя:
— Не-е-е-е!
Сара се поколеба за първи път и желязото във вените й се нагря от температурата на момента. Изкрещя:
— Не мърдай! НЕ МЪРДАЙ! — След това размаха пистолета към Тариса — Лягай на пода. Веднага. КАЗВАМ ВЕДНАГА!
Сега в очите й имаше безумие и тя трепереше. Целта се бе оказала лоша — с пищящи деца и жена наоколо… човек никога не може да предвиди всичко. Тариса падна на колене, когато видя насочената цев на пистолета. Блайт обгърна баща си с ръчички. Тя изписка с треперещо гласче: