— Остави татко на мира!
Инерцията й бе толкова силна, че още искаше да натисне спусъка.
— Мълчи хлапе! Махай се от там!
Дайсън я погледна през болката и неведението си. Защо прави всичко това? За пари? Лудост? Някакъв култ?
Черната цев сега бе само на сантиметри от лицето му. Той извика импулсивно:
— Моля те, нека поне децата се махнат…
— Мълчи. МЪЛЧИ! Педераст! Ти си виновен за всичко! ЗА ВСИЧКО!
Сега вече не бе толкова лесно, защото бе прекалено близо и се бе забавила твърде дълго. Виждаше очите му. И вече не бе само мишена. Бе човешко същество, като нея. Тя се нуждаеше от нещо, от което Терминатор никога не се нуждае.
Омраза.
При това към човек, когото не познава.
Примигна, бързо избърса с ръка потта от клепачите си, после отново хвана пистолета. Той трепереше.
Тя видя лицата на Дайсън, Тариса, Блайт, Дани. Семейството. Вцепенени от ужас за съдбата си.
А тя бе изпълнителка на съдбата им.
Пое дълбоко въздух и всичките й мускули се напрегнаха, когато се приготви да стреля.
Но пръста й не се подчиняваше.
Студеното желязо и горещият огън просто се изпариха и вече нямаше какво да я подкрепи в този ужасен момент.
Много бавно отпусна пистолета.
Всичко свърши.
Цялата й енергия я изостави и тя немощно вдигна другата си ръка, сякаш искаше да им каже да не мърдат, да останат по местата си. Сякаш ако се раздвижеха, можеха да нарушат крехкия баланс и да наклонят везната на другата страна.
Отстъпи назад запъхтяна, сякаш бягаше от това, което едва не стори. Достигна стената и се свлече по нея на колене. Пистолетът се изплъзна от пръстите й и тупна на килима. Тя опря буза на стената.
Наистина всичко бе свършило.
И тя не можеше да направи нищо.
Нищо…
Някой отвори с ритник входната врата. Терминатор прекрачи прага. Джон се промуши край него и за секунди схвана ситуацията… Сара, пистолета, плачещото семейство… Момчето се спусна при майка си, а Терминатор отиде да провери рамото на Дайсън.
От очите на Сара течаха сълзи. Сълзи, които тя вече не знаеше как да задържи в очите си, които смяташе за отдавна пресъхнали.
Джон протегна несигурен ръка към нея:
— Мамо, добре ли си?
— Не можах… о, Боже мили! — сякаш го виждаше за първи път. — Ти дойде тук, за да ме спреш?
Той кимна в очакване на най-тежките упреци в живота си. За това, колко важен е той за бъдещето, как не бива да поема рискове и… но тя го изненада, защото го придърпа към себе си и го прегърна горещо. Силно ридание я разтресе отвътре. Той обви с ръце шията й, а спазмите продължаваха да я разкъсват.
Джон никога не бе искал нищо повече. За това бе живял досега. Сълзите опариха очите му и гърлото му се стегна, едва успя да проговори:
— О̀кей, мамо. Всичко ще се оправи. Ще измислим как.
Тя прошепна в ухото му:
— Обичам те, Джон. Винаги съм те обичала.
Сърцето му препускаше и той я целуна по зачервените бузи:
— Знам, мамо. Знам.
Тариса гледаше недоумяващо странната гледка. Кръвта по стената, разплаканите деца, жената и момчето вкопчени един в друг с ридания, и едрия мъж, който безмълвно скъса кървавата риза на мъжа й и сега разглеждаше раната му, сякаш бе очаквал това да се случи.
Мъжът се обърна към нея и каза спокойно:
— Куршумът е излязъл. Няма счупени кости. Кръвта ще спре с натиск.
Чудесна новина, мислеше тя замаяна, когато той взе ръцете й и ги притисна силно върху входящата и изходящата рана.
— Имаш ли бинтове?
Сега Дайсън чувстваше болката на големи, силни тласъци.
— В банята. Дани би ли ги донесъл? — стремеше се да говори, сякаш нищо не се е случило, да не показва болката си, за да се успокоят децата.
Дани кимна сериозно и изтича нататък.
Джон неохотно се отдели от Сара. Тя триеше сълзите си и инстинктът й да бъде непоколебима я завладяваше отново. Но знаеше, че въпреки всичко моментът ще й се отрази добре.
Джон застана до Терминатор.
Дайсън присви очи и погледна странните си посетители.
— Кои сте вие?
Джон извади камата от ботуша на Терминатор. Подаде му я.
— Покажи му.
Киборгът свали якето си и откри силните си ръце. Джон взе момиченцето и го отведе надолу по коридора, далеч от това, което щеше да се случи. За тази нощ бе травмирана достатъчно.
Тариса се възпротиви и тръгна след тях, но не можеше да махне ръцете си от раната на мъжа си. Усещаше как кръвта напира под пръстите й.
Но след това я обзе нов ужас, защото видя как едрият мъж заби ножа в ръката си, и направи дълбок разрез малко под лакътя.
С едно равномерно движение той сряза цялата кожа в кръг. С още едно движение разряза кожата от лакътя до китката и бързо я махна, както хирург маха гумените си ръкавици. Тя се отдели с всмукване на въздух и отдолу се показа кървав скелет.