Тариса захапа горната си устна, мъчейки се да сподави писък.
Дайсън занемя. Скелетът бе от светъл метал, опасан от хидравлични тръби. Пръстите бяха изработени прецизно, като части за часовник… свиха се в юмрук и се отпуснаха.
Сега Дайсън разбра какво е Обект 1. Защото ръката в сейфа на Сайбърдайн бе същата, при това се съхраняваше в почти същото положение.
— Боже мой! — простена той тихо.
Терминатор свали ръката си.
— Сега слушай много внимателно — изкомандва той.
По-късно, в кухнята на Дайсън, Сара седеше на барчето с подпряна в ръцете си брадичка, дишаше тежко и бавно и полека се съвземаше. Джон бе близо до нея. Тя усещаше топлината на тялото му и точно това й трябваше, за да се почувства стъпила на земята. Тариса държеше момиченцето си в ръце. Дани се бе свил в едно одеяло на пода. Децата бяха слушали, докато не можеха повече да устоят на съня. Дайсън слушаше с лице, осветено от единствената лампа, и приличаше на онзи от стената на Сикстинската капела, прокълнатата душа… с очи, втренчени и изпълнени с ужас. Рамото му бе превързано. Ръката на Терминатор също бе увита с напоена в кръв превръзка, малко под лакътя. Под нея, металните части блестяха на светлината на лампата. Дайсън бе слушал внимателно, докато киборгът разказваше. Скайнет. Страшния съд… историята на бъдещи събития. Не всеки може да научи, че ще бъде отговорен за смъртта на три милиарда души. Като се замислеше…
Накрая Дайсън каза:
— Имам чувството, че ще повърна.
Погледна ги и се улови за масата, сякаш щеше да се пръсне. По лицето му, в позата му, в продрания му глас се четеше ужас. От нормалния си живот той бе хвърлен в техния кошмар. Гласът му умоляваше:
— Съдите ме за неща, които още не съм извършил! Боже! Откъде да знам?
Сара заговори от сянката зад тях. Тя го гледаше в очите, но всъщност виждаше през тях и си мислеше за мъжете, които бе познавала — с изключение на Салседа и Кайл. Думите й излетяха, изстреляни от дълго подтискания гняв, който изпитваше към безумното човешко клане, което продължаваше още от Сътворението.
— Да. Точно така. Откъде да знаеш. Но знаеш как да тръгнеш по света с шибаните си идеи и гадните си оръжия. Знаеш ли, че всяко оръжие на земята носи човешко име? Колт, Браунинг, Смит, Томпсън, Калашников? Мъжете направиха водородната бомба, не жените! Такива като теб са я измислили! Толкова сте плодовити! Нямате представа какво значи наистина да създадеш нещо… да създадеш живот! Да чувстваш как расте в теб. Знаете само как да създавате смърт… вие, гадни помияри!
Джон докосна ръката й и каза:
— Мамо. Мамо, трябва да сме по-конструктивни. Не ми се струва, че това е свързано с половете. — Обърна се към Дайсън: — Тя още е малко напрегната. — После отново към нея. — Все още трябва да решим как да спрем всичко това. Нали?
— Но… — намеси се Тариса объркана, — искам да кажа… нима вече не променяме нещата? Сега? Не променяме ли събитията?
Дайсън стана:
— Точно така. Няма как да довърша новия процесор след всичко това. Забравете го. Махам се. Още утре ще напусна Сайбърдайн… ще продавам недвижима собственост… все едно…
— Не е достатъчно.
Гласът на учения умоляваше:
— Вижте, ще направя каквото кажете. Просто искам децата ми да могат да пораснат, о̀кей?
— Никой не бива да повтори работата ти — каза Терминатор.
— Добре, така е. Прав си. Трябва да унищожим всичко в лабораторията, документацията, дискетите… и всичко, което имам тук. Всичко. Не ме интересува.
Тариса взе ръката му и той я погледна. Никога не бе виждала такава обич в очите му.
По-късно в двора на Дайсън запалиха огън в една боклуджийска кофа. Пускаха вътре купчини папки. Терминатор обилно наливаше запалителна течност и огънят хвърляше демонични отблясъци по лицето му.
Сара, Дайсън, Тариса, всички изнасяха купища бумаги от кабинета му — отново папки, бележки, оптични дискове. Дори и децата изнасяха. Всичко отиваше в огъня. Дайсън хвърли прототипа с невиждащи празни очи. Гледаше как пламъците поглъщат неговия свят. След това му хрумна неочаквана мисъл:
— Знаете ли за чипа?
— Какъв чип? — попита Сара.
— Държат го в хранилище. В Сайбърдаин. — Обърна се към киборга и продължи: — Трябва да е от другия като теб.
Терминатор погледна Сара:
— Процесорът от първия Терминатор.
— Копелета, така си и знаех! — изсъска тя.
— Казаха ни да не питаме откъде се е взел. Мислех, че от… Япония… по дяволите, не знам. Не исках да знам. страхотно нещо е. Революционен напредък. Счупено. Не работи. Но ни даде идеи. Поведе ни в нови посоки… никога не бихме и помислили за такива неща. Цялата тази работа се основава на него.