— Трябва да се унищожи — каза Терминатор.
Сара сграбчи Дайсън за ръката:
— Можеш ли да ни заведеш там? През охраната?
— Мисля, че да.
— Кога?
Дайсън я погледна. После Терминатор. После Джон. Видя отговора в очите им.
— Сега? — Пое въздух. — Да. Добре.
Обърна се към жена си. Лицето й бе обляно в сълзи, но погледът й бе чист и силен. Тя сложи длан на ръката му и каза:
— Майлс, страх ме е. Така е. Но единственото нещо, което ме плаши повече е, ако не отидеш.
Той кимна. Права беше, разбира се. Сара се обърна към Терминатор:
— Те в безопасност ли са тук?
Той се обърна към Тариса и отговори:
— Вземи децата. Отидете в хотел. Веднага. Без багаж. След това нареди на другите:
— Да тръгваме.
ТАНЦ НА СЪДБАТА
Ървин
22:09 ч.
Сара гледаше как тротоарът изчезва зад тях, осветен от фаровете. Оттатък имаше тъмнина, погълнала хоризонта. Мислеше, че бъдещето, винаги толкова определено за нея, сега се бе превърнало в неосветен нощен път. Намираха се в непроучена територия… с движението си напред създаваха история. За първи път чувстваше, че държи Съдбата за ръка и я води в танца. Следващата им стъпка щеше или да промени бъдещето, или да го унищожи. Пред тях се появи голям осветен правоъгълник и тя вдигна поглед.
Сградата на Сайбърдайн.
Дайсън мушна магнитната си карта в устройството с едно движение на ръката. Чу се изщракването на ключалката, вратата се отвори и той влезе в обширното фоайе, следван от Сара, Джон и Терминатор, който бе с надупченото от куршумите яке и с черна ръкавица върху оголената метална ръка.
Портиерът зад бюрото на рецепцията бе спокоен, отпуснат човек на име Гибънс. Когато те влязоха, той четеше списание и очевидно се чувстваше добре. Вдигна глава и видя Майлс Дайсън, напрегнат и изпотен, но приветливо усмихнат. Бе започнал да говори още преди да стигне до бюрото:
— Здрасти, Пол. Тези са ми гости и не са оттук. Реших да ги поразведа наоколо.
— Съжалявам, мистър Дайсън. Знаете правилата за посещение на външни лица в лабораторията. Трябва ми писмено раз…
КЛИК! Гибънс се втренчи в оръжията на Сара и Терминатор.
Киборгът каза:
— Настоявам!
Гибънс бе твърде объркан, за да реагира. Погледът му се плъзна към бутона на безшумната алармена инсталация, монтиран на пулта, но Сара го проследи и каза:
— И през ум да не ти минава.
Гибънс кимна и остана неподвижен, доколкото позволяваше разбеснялото се в гърдите му сърце. Терминатор бързо заобиколи и го измъкна иззад бюрото. Джон извади от раницата си някаква лепенка и откъсна парче.
След няколко минути на втория етаж се отвориха вратите на асансьора и Терминатор ги поведе по коридора. Бутаха и една количка с оборудване, опаковано в найлонови торби. Дайсън посочи вдясно. Тръгнаха, а той продължи да обяснява:
— Хранилището се отваря с два ключа. Единият е у мен, другият е в стаята на охраната.
Застанаха пред тежката врата с надпис:
ОТДЕЛ ЗА СПЕЦИАЛНИ ПРОЕКТИ. ВЛИЗАНЕТО НА ВЪНШНИ ЛИЦА ЗАБРАНЕНО.
Дайсън мушна картата си в ключалката и отвори.
По дългия коридор на партера се зададе Мошиър, който току-що бе обиколил цялата сграда. Мина покрай асансьорите, зави зад ъгъла към рецепцията и извика:
— Хей, върнах се…
Видя празния стол и се намръщи. Гибънс трябва да е в тоалетната. Да провери първо, преди да вдига тревога. Въздъхна и отиде към вратата зад ъгъла. Влезе вътре.
— Ей, не можеш да зарязваш…
Гибънс бе вързан с белезници за един писоар и се мъчеше да каже нещо през лепенката на устата си. Мошиър се завъртя на пета, изтича до рецепцията и стовари дланта си върху алармения бутон.
На втория етаж Дайсън мушна магнитната си карта няколко пъти в устройството на входа към стаята на охраната. Нищо не последва. На таблото мигаше червена светлина.
Сара го погледна нетърпеливо:
— Какво? КАКВО Е ТОВА?
Ученият посочи мигащата лампа и отговори:
— Включили са алармената инсталация. Тя неутрализира всички кодове в сградата! Сега нищо не може да се отвори.
Той премисли ситуацията и нервите му не издържаха:
— Трябва да зарежем това. Сара го хвана за яката:
— НЕ! Ще стигнем до край. Ясно ли е, Дайсън?
Той видя пламъка в очите й и си спомни труда си, изгорял в задния му двор. Тя е права. Няма връщане назад.
Мошиър бе освободил Гибънс и сега говореше по телефона с местната полиция.
— … няколко въоръжени лица с неизяснени намерения. Вижте, мисля че с тях е човекът от престрелката в търговския център… И жената… Да, тя. Съвсем сигурен. Изпратете всичко, което имате на разположение…