На втория етаж Джон се качи на едно бюро до монтираната в стената електронна ключалка. Дайсън го гледаше слисан, докато вадеше от раницата си електронното оборудване. За него това бе просто поредният банков автомат.
— Вие започвайте с лабораторията… аз ще отворя това.
Дайсън ги заведе до вратата на главната лаборатория. Пак електронна ключалка. Опита с картата си. Нищо.
Терминатор пристъпи напред и каза:
— Чакай да пробвам с моята.
Свали от рамото си гранатомета М-79. Сара хвана Дайсън и го задърпа назад по коридора. Терминатор дръпна затвора и постави граната. Зареди с едно движение на китката.
Докато бягаха, Сара извика:
— Джон, ще гръмне!
Той остави всичко и запуши ушите си.
Терминатор стреля от невъзможно за човек близко разстояние.
Вратата се пръсна на подпалки. Взривът разтвори якето му и около него засвистяха осколки. Преди още да заглъхне трясъка, той влезе вътре сред огън и дим.
Джон веднага се залови с вратата.
Сара и зашеметеният Дайсън влязоха в лабораторията по изкуствен интелект.
Чу се вой на сирена. Противопожарната система бе реагирала. Невидимият газ нахлу със свистене, за да потуши пламъците. Дайсън изкрещя:
— Огънят е включил газовата инсталация! Бързо! — Той изтича до един шкаф и извади няколко газови маски. Даде една на Сара, другата си сложи сам. След това подаде една и на Терминатор.
— Ето, вземи.
— Не, благодаря — отговори той и свали тежката раница от гърба си. Той нямаше нужда от маска, защото потребностите му от кислород бяха извънредно ниски.
Дайсън вдигна рамене и каза:
— Ще трябва да стоим с тях няколко минути, докато газът се разсее.
Според плана, Терминатор измъкна от складовото помещение три петдесетлитрови бидона с разтворител. Сара започна да вади големите колкото книга маслинено-зелени пехотни мини и да ги зкрепва с лепенка върху тях.
Дайсън гледаше. Част от него още не можеше да повярва, че наистина правят това. Тази сутрин той бе на прага на откритието, което би го направило богат до края на живота му.
Сега участваше в една война, за да унищожи това откритие. И при мисълта за това какво спасява се чувстваше превъзходно.
В другия край на града T1000 крачеше бавно из опустошения кабинет на Дайсън и анализираше какво се е случило. Мина в тъмния коридор. Нямаше никой. Огънят в задния двор тлееше. Застана над умиращите въглени и продължи да обработва данните. Бе пристигнал в лагера на Салседа минути след тях. Включи резервния вариант. Прерови паметта си и стигна до името Майлс Дайсън. Намери адреса по радиото от мотора.
Тук.
Уоки-токито сега бе закачено на ревера му и изведнъж оживя.
— До всички! До всички! Две единадесет в сградата на Сайбърдайн. Въоръжени лица. Специалните подразделения са на път…
T1000 изтича от къщата и се качи на мотора. Когато тръгна, гумата остави черна следа на асфалта.
На втория етаж на Сайбърдайн една противопожарна брадва разби супермодерно дисково устройство. В цялото помещение бяха разхвърляни изпочупени високотехнологични прибори. Терминатор превърна устройството във вторични суровини и пристъпи към друго. БАМ. Същата процедура. Вече бе натрошил половин дузина. Сара събори един шкаф с документация и извади папките отвътре, Дайсън донесе цял куп тежки магнитно-оптични дискове и ги хвърли върху растящата купчина в средата на стаята. Сега газовите маски висяха на вратовете им, тъй като вече нямаше нужда от тях.
Дайсън заговори запъхтян:
— Да, всичко това. И всички дискети. Най-вече от моя кабинет.
Сара влезе в кабинета и започна да изхвърля всичко навън, върху купчината — книги, папки, нещата от бюрото. Една снимка в рамка на жена му и децата също се приземи там. Тариса, прегърнала Дани и Блайт, усмихнати. При падането стъклото се счупи.
Терминатор, под напътствията на Дайсън, с нечовешки удари превръщаше апаратурата в парчетии.
— Тези също. Важно е.
Милиони капиталовложения и невъзвратимите резултати на години труд… унищожени, изпочупени, хвърлени в купа, в който щеше да пламне огънят на съдбата.
Дайсън спря, запъхтян, за секунда.
— Дай ми това нещо за малко.
Терминатор му подаде брадвата. Той я вдигна с една ръка и се приближи до лабораторна маса… на нея имаше още един прототип.
— Години съм работил върху това!
Замахна неопитно, но с голяма сила, и трясна брадвата върху процесора, пръскайки го на парчета. Рамото го прерязваше, но изглеждаше удовлетворен.
Оттатък Джон подаваше комбинации и кодове в ключалката с портативния си компютър. Изведнъж зелената лампа светна и вратата се отключи с щракване.