Лесни пари.
Отвори и видя на едно табло редица ключове. Но този от хранилището се отличаваше — голям стоманен правоъгълник, окачен на верижка. Джон го грабна и изтича към лабораторията. Спря го лъч силна, бяла светлина. Тракането на ротора навън обяви пристигането на полицейския хеликоптер, който сега бе увиснал ниско до сградата и осветяваше вътрешността на втория етаж с халогенния си прожектор. Джон се обърна към видеомониторите и на екраните им видя паркинга от различни ъгли. Светеха десетки фарове. Черно-бели полицейски коли се изсипаха в празното място и го осветиха като дискотека с въртящите се червено-сини светлини.
Сара и Терминатор се занимаваха с експлозива като истински сапьори. Тя бе прикрепила мините към бидоните и те се бяха превърнали в мощни запалителни бомби. Терминатор закрепваше пластичен експлозив към шкафа на главния компютър недалеч от нея. Свързаха всички мини с главния детонатор, който се управляваше дистанционно.
— Как ще ги взривите? — попита Дайсън.
Терминатор му показа малката кутийка-предавател, с червен бутон.
— Радиоуправление.
Изимитира натискане на бутона и изчатка с уста. Дайсън кимна мрачно. Дотича Джон с ключа в ръка.
— Гепих го. Като две и две. Имаме гости.
— Полицията? — попита нервно Дайсън.
Джон кимна. Сара погледна през прозореца.
— Колко?
Джон вдигна рамене.
— Всичките.
Сара се обърна към учения:
— Вървете. Аз ще довърша тук.
Терминатор вдигна тежката картечница и кутията с патроните.
— Аз ще се погрижа за полицията.
Джон го погледна изпитателно:
— Сигурен ли си, че няма да убиеш никого?
Терминатор отговори:
— Вярвай ми. — И се усмихна.
Този път бе разбрал.
Мошиър и Гибънс изпълняваха задълженията си към компанията да осигурят пълната охрана на сградата, като се прикриваха зад колите вън на паркинга. Всяка секунда пристигаха нови полицаи.
На втория етаж Джон и Дайсън се втурнаха към хранилището. Терминатор застана до стъклото, заемащо цялата стена от пода до тавана. Прожекторът на хеликоптера очерта отчетливо силуета му. Киборгът бутна с крак едно бюро към прозореца. Посипаха се стъкла и бюрото падна на тротоара долу. Терминатор застана на ръба и изстреля дълъг откос, който надупчи полицейските коли долу. Полицаите налягаха зад тях, посипаха се стъкла. Великолепен стрелец, но не улучи никого.
Ала ги предупреди.
Полицаите, естествено, за да оправдаят съществуването си и за да го запазят, отговориха на огъня. Терминатор спокойно се прицели и задупчи паркинга на зиг-заг. Натисна спусъка на картечницата и го задържа. Четири хиляди 7.62-милиметрови куршума полетяха към целта си. За петнадесет секунди не остана нито една непробита и неповредена полицейска кола. Нито един полицай не бе ранен. Които още не бяха побягнали, погледнаха със съжаление неадекватните си оръжия и хукнаха. Няколко отчаяни храбреци стреляха пак… Терминатор насочи гранатомета и стреля. Няколко коли се разлетяха във въздуха. Паднаха на земята в пламъци. След миг полицията отстъпи, за да се прегрупира. С голяма скорост пристигна фургонът на специалните войски. Спря далеч.
Джон и Дайсън застанаха пред вратата на хранилището готови с ключовете, поставени на място. Момчето каза:
— Хайде да видим сега какво има вътре.
Ученият кимна и те завъртяха едновременно двата ключа. Вратата изпъшка и прибра в себе си заключващите лостове. Те я бутнаха навътре.
Специалната част нахлу във фоайето и завзе терена. Плъзнаха се покрай стените и навътре, бързо заемаха позиции и замръзваха зад прикритията. Имаха бронирани жилетки, противогази, автомати Краклър и МР-5, сълзлив газ, въжета. Без нужната екипировка не може да се свърши работа както трябва. Те си подаваха сигнали с ръце и държаха устите си затворени.
Пълководците от древния Рим биха им завидели.
Навън полицаите започнаха да хвърлят димки със сълзлив газ в счупените прозорци на втория етаж. Джон и Дайсън бяха изолирани от околния свят в стоманената утроба на хранилището. Ученият отвори шкафа с останките на терминатора. При вида на ръката и процесора, на Джон му се стори, че вече е преживял всичко това. После с едно движение събори стъклените контейнери с инертен газ на пода. Те се разбиха. Джон извади останките от счупените стъкла.
— Гепихме дъртия Скайнет за ташаците, Майлс. Хайде, да се пръждосваме.
Сграбчи металната ръка, мушна процесора в джоба си, сякаш бе шоколад, и изтича навън. Дайсън го последва.
На първия етаж специалните войски се добраха до стълбището. Тръгнаха нагоре двама по двама, като се прикриваха един друг.