Джон влезе в лабораторията, след него се препъна Дайсън. Сара току-що бе свързала и последния заряд с главния детонатор.
— Готови ли сме?
— Готови.
Джон й подхвърли металната ръка. Тя я улови и се наведе, за да я мушне в раницата си. Отвори ципа и започна да рови в нея.
Дайсън се сбогуваше мислено с лабораторията, застанал в средата й. Силите му бяха на изчерпване. Превръзката на рамото му бе напоена с кръв, която продължаваше да се процежда. Терминатор влезе при него.
— Време е да тръгваме. Веднага.
Двамата с Джон се насочиха към изхода. Сара свърши работата си и погледна детонатора на двадесетина крачки от нея, близо до Дайсън.
— Майлс, вземи детонатора. Да тръгваме.
Той го вдигна внимателно и тръгна към нея. Тогава…
ХРАС! Някой отвори с ритник вратите в дъното на лабораторията. Командващият специалната част и двама други откриха огън. Откосите им раздраха стаята. Сара се скри зад един компютърен шкаф. Няколко куршума улучиха Дайсън и силата на ударите им го отхвърли на пода.
Навън Джон чу стрелбата и се завъртя, за да се върне.
— Мамо!
Терминатор го вдигна и куршумите зашибаха широкия му гръб. С момчето в ръце той се скри зад близкия ъгъл, извън обсега на огъня.
Вътре куршумите продължаваха да опустошават всичко и да раздробяват машината, зад която се криеше Сара. Тя видя Дайсън, паднал на пода. Стискаше в ръцете си детонатора. Извърна глава към нея, очите му бяха изцъклени от болката.
— Тръгвай — прошепна той.
Сара се поколеба за част от секундата, погледът й срещна неговия, след това се претърколи и запълзя към най-близката врата. Голяма грешка. Това бе „чистата стая“. Без прозорци, стерилна и затворена отвсякъде. Нямаше друг изход, освен откъдето бе дошла. Куршумите започнаха да валят вътре. Тя се прикри зад едно бюро.
Терминатор изтича назад по коридора към огъня, но спря пред видеомониторите на охраната. На единия от тях се виждаше Сара. Терминатор веднага прецени ситуацията и местоположението й. Рязко се обърна и тръгна назад.
Сара се сви в един ъгъл. Но нямаше голяма полза от това. Куршумите свистяха на сантиметри от нея.
Внезапно стената отзад се събори и през дупката нахълта Терминатор. Той я хвана за яката и я издърпа в коридора. Когато се скриха зад ъгъла, куршумите продължаваха да дупчат стените. Сара и Терминатор намериха Джон и тримата побягнаха навън.
Стигнаха до външната врата. Заключена. Терминатор спокойно свали гранатомета от рамото си.
— Назад! — изкомандва и извади граната от лентата, преметната през рамото му. Постави я. С рязко движение на китката зареди. Сара и Джон разполагаха само с миг, за да се скрият. Терминатор насочи оръжието и нареди:
— Запушете уши и отворете уста. Направиха това точно когато натисна спусъка.
На двадесетина крачки от тях вратата и част от стената около нея експлодираха. Взривната вълна удари киборга, но той мина през димящата дупка още преди всички отломки да паднат на земята.
Поведе Джон и Сара по тъмния коридор. Под вратите се просмукваше сълзлив газ и изпълваше пространството. Започнаха да кашлят. Тя свали газовата маска от врата си и я подаде на Джон.
Терминатор в движение зареди нова граната. Пред тях имаше още една врата. Стреля с една ръка.
Преградата изчезна в огън и дим. Заваляха парчета мазилка и горящи трески. Той, разбира се, не трепна и не забави крачка. Джон и Сара го последваха нататък. Отново зареди гранатомета.
Командващият специалната част влезе във вече утихналата и изпълнена с дим лаборатория. С котешки стъпки заобиколи бюрото и насочи автомата към…
Майлс Дайсън, който не бе съвсем мъртъв, знаеше, че скоро ще умре. Бе опрял гърба си на бюрото и държеше тежък технически справочник, точно над копчето на детонатора. Идеята бе ясна. „Ще ме застреляте и книгата ще падне върху бутона. Адиос.“ Гърдите му изсвириха, когато се помъчи да поеме достатъчно въздух, за да проговори.
— Не знам… докога… ще мога да държа това…
Командващият зърна за първи път жиците, мините, бидоните. Дори през стъклата на газовата му маска се видя внезапния страх в очите му. Незабавно взе решение — обърна се и махна на хората си да се оттеглят.
— Назад! Всички навън! Хайде! ВЕДНАГА!
Хукнаха обратно и се сблъскаха със следващата група, напираща по стълбите.
Терминатор стигна до асансьорите и натисна бутона, следваха го Сара и Джон, които, в изпълненото с дим помещение, използваха на смени една и съща газова маска. Вратата се отвори. Те влязоха и тръгнаха надолу.
Дайсън продължаваше да стои подпрян на бюрото, сред руините на мечтата си, проснат на пода и окъпан в собствената си кръв, която се стичаше на дълги вади по плочите около него. Дишаше плитко и дробовете му свистяха. Все още държеше книгата над бутона, с треперещи ръце.