Гранатата удари предната решетка, разкъса радиатора и откъсна половината капак на мотора. Изригналата пара достигна чак до предницата на пикапа. Сред облаци пара и дим, огромният камион ги удари още веднъж отзад като някакъв демон, и през кръстовището в долния край на отклонението ги тласна право напред към някакъв индустриален район.
Сред безразборните удари Терминатор се опита да зареди отново. На ремъка не бяха останали много гранати.
Точно пред тях се намираха високите кули на някакъв металургичен завод. Порталът на „Калифорния Стийл Индъстри“ бе отнесен от пантите си, когато цистерната блъсна за пореден път пикапа и го вкара вътре. Джон крещеше и отчаяно се мъчеше да управлява, въпреки ударите отзад. Но нищо не можеше да направи. Летяха направо по широката алея, водеща към главния корпус на завода. Точно когато минаха през портала, Терминатор се мъчеше да зареди нова граната. Тя излетя от ръцете му. Нямаше време да се навежда. Вместо това грабна един автомат и се качи изцяло на покрива, после слезе отзад на шасито и се метна на мотора на цистерната. Изпразни пълнителя от упор в предното стъкло.
Точно в лицето на T1000.
От него изригнаха десетки метални кратери. За миг сътресението го вцепени. Терминатор се спусна към кабината и се пресегна вътре. Хвана кормилото и го изви рязко встрани. Камионът започна да се сгъва като джобно ножче, бавно, сякаш насън. Кабината поднесе встрани, предните колела застъргаха по настилката, застана под прав ъгъл спрямо цистерната, която се хлъзна напречно на алеята.
Чудовището се затресе и заподскача, гумите започнаха да пушат. Камионът се наклони и се сгромоляса на едната си страна.
Терминатор се задържа на вратата, която сега се оказа отгоре. С неземен писък, сякаш се отваря несмазаната врата на пъкъла, цистерната падна на едната си страна при шестдесет мили в час и застърга асфалта към корпуса на завода. Зад нея се проточи опашка от искри, широка десет метра, фойерверки за Четвърти юли. И това бе само увертюрата…
Джон се обърна и видя какво става зад тях. После погледна пред себе си към корпуса. Голямата плъзгаща се врата не бе изцяло отворена.
Нямаше избор.
Провря пикапа през нея и остърга и без това смачканата ламарина, а Терминатор скочи от съборената кабина и влетя след тях секунда преди цистерната с трясък да се блъсне в стената.
Киборгът се препъна и се претърколи по бетона на централния проход между машините, а само на няколко метра зад него цистерната се разби в бетонната колона до вратата.
С грохот на раздран метал цистерната се разцепи и изсипа навън река от течен азот с температура минус двеста и тридесет градуса по Целзий.
Пикапът поднесе в една локва от намаслена вода и Джон натисна спирачката. Почти бе успял да спре, когато колата се блъсна челно в стоманена подпорна колона. От удара той и Сара полетяха рязко напред.
Терминатор с гранатомета в ръце се плъзна по пода, строши един метален парапет и се спря в основата на голяма машина.
Кабината на цистерната се завъртя, разби портала и спря. Течният азот я обля със свистене. Смразяващите пари обгърнаха останките.
Терминатор за миг остана неподвижен. След кратък тест на системите те отново заработиха нормално и той се изправи на лакът, за да огледа положението.
Джон се размърда в смачкания пикап. От подутия му нос течеше кръв, чувстваше се замаян. Огледа се и разбра, че е в някаква леярна. Чуваше сирени, видя бягащи хора… те крещяха. Видя от какво бягат…
Обърнатата цистерна продължаваше да изпуска азот и се получаваше фантастична комбинация от огън и лед. В огромната галерия големите котли с разтопен метал бълваха пламъци и оранжева светлина, а в прохода се стелеше ледената пара, покриваща всичко със скреж.
Навътре в нарастващия облак Джон видя очертанията на кабината. От нея изпълзя човешка фигура. T1000 направи няколко нестабилни крачки встрани, а около краката му течеше реката от свистящ и кипящ азот. Движеше се трудно, с олюляване, сякаш стъпваше в гъста тиня. Най-накрая нещо, което можеше да му повлияе. Когато се мъчеше да пристъпва напред, краката му замръзваха и се слепваха за пода.
Джон видя с ужас как единият му крак се счупи малко над превърнатия в леден кристал глезен. Залитна напред и същото се случи и с другия. Потърси опора в остатъка от крака си и той се строши до коляното. Подпря се на едната си ръка. Течният азот я слепи с настилката. Издърпа я, но без дланта. Погледна объркано кристализиралия крайник. За първи път на лицето му се появи израз и Джон бе сигурен, че не е фалшив… болка. Но не човешка болка. Дори не на киборг. Молекулярната структура на T1000 започна да губи еластичността си, потоците енергия се забавиха и накрая спряха окончателно. Устата му застина в безмълвен вик и белият скреж от крайниците покри цялото тяло.