Верността му заслужаваше да бъде възнаградена. И Гилаелит обеща, макар и с известно съжаление:
— Когато всичко приключи, ще получиш пълна бъчва.
Пружиниращата походка на тетрарха го понесе към стаята на Тиан. До този момент тя бе отбягвала разпитите му, но сега той възнамеряваше да получи очакваните отговори.
Главата й се завъртя към него, когато той влезе. Очите й изглеждаха стъклени, лишени от всякакъв интерес към каквото и да било. Гилаелит си придърпа стол и се настани край леглото й. Крадлата отново се загледа в тавана.
Той се приведе напред, извади писмото от Чиари и започна да го чете на глас. До споменаването на Витис Тиан не обръщаше внимание, но при изричането на въпросното име ръцете й трепнаха под завивката. Гилаелит не обърна внимание на сподавеното възклицание и продължи да чете. Приключил, той вдигна очи от писмото и я погледна. Върху лицето й бе изписан ужас, който Тиан веднага скри.
— Трябва да ми кажеш всичко — наблегна той.
— Няма смисъл. Отведи ме обратно в гората и ме остави до таптера.
— Таптер?
— Летящият конструкт.
— Възнамерявам да сторя точно това. — Тетрархът я изгледа безстрастно, както би се обърнал към най-нисшестоящата си слугиня. Нямаше намерение да проявява сантименталност към престъпници. — Защо си откраднала таптера?
— Не съм. Той е мой.
Това беше нелепо.
— Тиан, Витис търси таптера и теб. И няма да спре, докато не е разпитал всеки възможен свидетел. Аз не мога да му се противопоставя, дори и да исках. Ти си крадла, която е нападнала лагера му и се е опитала да го убие. Трябва да те предам.
— Не! Моля те!
— Тогава говори.
— Той е лъжец, който ме предаде. Той ме нападна пръв. Освен това не съм крадла.
Гилаелит нямаше намерение да й вярва.
— Продължи.
— Не съм откраднала таптера — повтори тя. — Той е мой.
— Няма как да е твой. Построен е от аахимите.
— Малиен ми го даде в Тиртракс.
Тетрархът бавно си пое дъх.
— Малиен е още жива?
— Стара е, но е в добро здраве.
— Интересно. И останалите конструкти ли бяха построени в Тиртракс?
— Всички те са били сглобени в Аахан. Аз отворих дверта, която ги доведе в нашия свят, защото тяхната земя умира във вулканични изригвания.
С много подпитвания и подканяния (и паузи от нейна страна) Гилаелит изтръгна историята. Бе уверен, че в думите й почти няма истина. Разказът й се проточи до късно вечерта. Тръпки полазиха по гърба му, когато догадката му за етерното смущение се потвърди. Някой бе отворил портал. Но това не можеше да е Тиан. Тя не бе достатъчно възрастна, за да е усвоила дори основите на геомантията, да не говорим до степен, достатъчна за отварянето на двер. Тетрархът бе толкова притеснен, че изкрещя да му донесат чаша горчична отвара.
— Но, господарю — отбеляза появилият се Михаил, — вие никога не пиете горчична вода вечер. Вместо това ще желаете ли да ви донеса…
— Донеси каквото ти казах. И чай за Тиан.
Гилаелит се облегна назад в стола си. След като крадлата не бе отворила дверта, тогава кой? Най-вероятно Малиен. Ситуацията бе по-лоша от очакваното: за света, за него самия, за Тиан. Нейната атака, дори и извършена в самозащита, би представлявала немислимо унижение за гордите аахими. А таптерът струваше цял континент. Кой бе успял да го накара да лети, като някогашния конструкт на Рулке? Тиан не бе казала това. Витис щеше да стори всичко възможно, за да се сдобие с машината. Придобили предимството на полета, конструктите му щяха да бъдат непобедими. Човешките кланкери щяха да представляват съпротивата на каруци със сено.
После идваше амплиметът. Дори и ако Витис не се осмеляваше да го използва, кристалът бе нужен, за да накара таптера да лети. С достатъчно време аахимите можеха да проследят дирята на бипирамидата. Това бе трудно постижение, но не и непостижимо за разполагащи с неограничени ресурси. Рано или късно Витис щеше да се озове тук.
Не съм обмислил нещата, призна Гилаелит. Да повикам ли Гъс и да отменя задачата? Може би трябва да кажа на Витис къде се намира конструктът, с което ще спечеля награда.
— Разкажи ми за амплимета, Тиан.
— Вече ти казах за него.
— Има толкова неща, които не си ми казала. Той е смъртоносен кристал. Не разбирам как си оцеляла употребата му, дори и нищожна.