— Предположих, че шпионите ти са ти казали — отвърна Кларм. — Каквото и да е станало сега с този летящ конструкт, той спря напредъка на аахимите, а за нас това е благословия. Само за няколко седмици те прекосиха половината континент, но след изчезването на онази машина не са отмествали главния си лагер. Не е нужно да ти казвам колко ни шокира появата им. Те са дошли от Аахан, Гилаелит. През двер! Какво искат? Наистина ли са бежанци, или са преден отряд, дошъл да подготви настъпление? Дали ще се съюзят с нас срещу лиринксите, ще се присъединят към тях, или ще се сражават самостоятелно? От отговорите на тези въпроси зависи бъдещето ни.
— И бъдещето на аахимите. Радвам се, че дойдохте, Кларм, защото не съм спрял да разсъждавам над това откакто чух за него. Едно нещо ме обърква повече от всичко друго.
Скрутатор Кларм повдигна вежда.
— Най-ранните слухове гласяха, че те несъмнено се подготвят за война. Впоследствие всички доклади показват, че аахимите изглежда са изгубили целта си.
— Възможно е докладите да са покварени — отбеляза Кларм.
— Съмнявам се, че дори тези аахими са пресметливи колкото скрутаторите — възрази Гилаелит с престорена веселост. — Те кръстосват безцелно, а с всеки изминал ден предимството им намалява. Така не се печели война. Ако са възнамерявали да нападат нас или лиринксите, защо не са го сторили досега?
— Въпрос, който Съветът също си задава. След пристигането си аахимите са изпитали няколко сътресения. Забележи. — Скрутаторът обра капка от ръба на халбата си и я облиза с розовичък език. — Сантенар, който са познавали някога, е представлявал сбирщина от примитивни и войнствени нации, лесна плячка за завладяване. А сега се озовават сред свят, организиран за война, добре въоръжен и закален в поколения битки. Разполагаме с огромни флотилии кланкери, а също и с други оръжия, захранвани от Тайното изкуство. Какво друго, за което те не знаят?
Скрутаторът разпери втори пръст.
— Лиринксите са не по-малко страховит противник и са многобройни. Те също са разработили Изкуството, и то в неразбираеми за аахимите посоки. Справка: плътоформирането.
Трети пръст.
— Аахимите са очаквали сънародниците, които са живели тук в продължение на хиляди години, да ги подкрепят, защото те виждат себе си като истинските и неопетнени жители на Аахан. Но аз познавам сантенарските аахими и зная, че те гледат на тях по различен начин. Те ще гледат на нашествениците като на примитиви, които поставят клана пред вида; които в продължение на четири хилядолетия нито веднъж не са се обединили, за да отхвърлят ярема на хароните.
Четвърти пръст.
— Летящият конструкт е тайна, с която те не разполагат, въпреки факта, че са построили всички останали. Над десет хиляди, доколкото съм осведомен. Кой е този гений, който е преобразил работата им толкова бързо и толкова радикално? Съветът е готов да плати един милион златни тела за тайната на полета и по десет хиляди за конструкта и личността, която го е откраднала.
Гилаелит бе втрещен. Годишната войнишка заплата възлизаше на един златен тел. А скрутаторите бяха пословично стиснати.
— Освен това между самите нашественици има търкания — продължи Кларм. — Клановете ненавиждат Витис заради арогантността му и суровостта. А той, говори се, остро осъжда онези, които не следват нарежданията му. — Скрутаторът изпразни халбата си и я напълни отново. — Каквито и да са били замислите му, кражбата на този конструкт ги е забавило. За да се сдобие отново с него, Витис пожертва елемента на изненадата.
— Искате да кажете, че аахимите не могат да постигнат съгласие за последващите си ходове?
— Сред тях липсва единство. Тази липса представлява възможност за нас, но крехка, защото аахимските разногласия ще изчезнат в мига, в който бъде обявена война. Затова се нуждаем от отговори. Какво знаеш за жената, която е откраднала конструкта? — Очите на Кларм бяха необичайно ярки.
Последен шанс. Ако предадеше таптера и Тиан, дали скрутаторът щеше да му позволи да запази амплимета? Не, разбира се. Без бипирамидата таптерът не можеше да лети. Несъмнено този проблем можеше да бъде разрешен в течение на времето, само че човечеството не разполагаше с време. Не мога да се откажа от амплимета, реши тетрархът. Сто и петдесет години съм работил за това. Човечеството ще трябва да се оправя само.
Той погледна Кларм в очите.