Выбрать главу

— Нищо, с изключение на това, че тя е нападнала лагера им — излъга той. — Ами вие?

Вече нямаше връщане назад.

— Тя е родом от Сантенар, занаятчия от Тикси, изработвала отлични контролери. Името й е Тиан. — Скрутаторът обърса пяната от ръба на чашата си. — Отне ми известно време да открия коя е. Толкова депеши минават през мен… Избягала е от фабриката миналата година след… неприятен инцидент. За последно разбрах, че била отвлечена от лиринкси. Моят колега Ксервиш Флид се опитваше да я върне. Тук идва най-важният въпрос: дали самата тя е успяла да открие как да накара конструкта да лети? И ако не е била тя, тогава кой?

— Как би могла? Не би ли изисквало това контрол над Тайното изкуство? Вие загатнахте, че тя има криминална история. Тя е просто умна крадла. Аз бих насочил вниманието си към сантенарските аахими.

— Защо?

— Слуховете говорят, че дверта е била отворена в Тиртракс. Аахимите разполагат и с нужните ресурси, и с необходимото Изкуство. Кой друг отговаря на тези условия? Аз самият не съм способен, а се съмнявам, че дори Съветът…

— На твое място бих спрял с разсъжденията тук.

— Забърквай се в работата на скрутаторите на свой риск — цитира Гилаелит.

Кларм се изправи и се приближи до парапета, който бе почти на нивото на главата му. С един скок джуджето се настани отгоре. Тетрархът се облегна до него.

— Притеснен съм — каза Кларм. И наистина изглеждаше разтревожен, рядко изражение за един скрутатор. — Макар че ти си единственият, пред когото признавам. Ако аахимите се обединят, а аз съм сигурен, че това е неминуемо, техните конструкти ще ни унищожат. Превъзходството на въздуха е единственият възможен отговор, който можем да им дадем. Разсъжденията ти са логични, но ние на всяка цена трябва да намерим Тиан преди Витис. Бъдещето ни зависи от тази машина. Ще изпратя съобщенията веднага.

Всеки друг би се почувствал гузен. Гилаелит дори не трепна. Скрутаторът се зае да съставя писмата, сетне двамата се отправиха към постройката, където биваха отглеждани скитове. Тетрархът даде на Кларм пликове, в които джуджето прибра писмата.

— Къде трябва да пристигнат съобщенията? — попита домакинът.

Кларм му каза.

— Колко време ще е нужно, за да разберат птиците къде трябва да отидат?

Остра болка прободе Гилаелит в стомаха и той се преви.

— Добре ли си, приятелю?

— Стомашни болки.

— Нищо чудно, предвид отвратителните неща, които ядеш.

— С тяхна помощ станах това, което съм.

— Не се съмнявам — сухо каза Кларм. — Мога ли с нещо…

— Имам камък в жлъчката. Скоро ще ми мине.

— Не и достатъчно бързо. Моят аптекар разполага с прекрасно лекарство против камъни.

— Ако проблемът се заинати, непременно ще се обърна към него. — Гилаелит се насили да се изправи. — Колко време, питахте? Никакво. — Той се отправи към лавица с буркани, от които извади три монокристала и сложи по един във всеки плик. — Птицата се ориентира по излъчванията. Тези парчета са предварително синхронизирани със съответните дестинации.

— Хитроумно нововъведение. — Скрутаторът подаде пликовете на гледача. — То определено ще представлява интерес за нас. Изгубените съобщения са голям проблем.

— Ще получите колкото кристали пожелаете — каза Гилаелит. — Безплатно.

Кларм се поклони. Двамата изчакаха да видят как скитовете биват пускани — не едновременно, за да не се нападнат — после се върнаха на терасата. Гилаелит все още вървеше леко превит.

— Няма да ни бъде лесно да я открием — каза Кларм, — нито да пренесем нея и конструкта, ако го сторим. Шпионите и информаторите на Витис са навсякъде.

— Това не ме изненадва. Който открие летящата машина и разгадае тайните й, ще спечели войната.

— Който я открие и ми съобщи — каза скрутаторът, — ще се къпе в златна вана до края на живота си.

— Ще ми се конструктът да беше при мен — силом се усмихна Гилаелит. — Моята е от обикновен риолит.

— Не се справяш зле. — Кларм огледа вилата.

— Отне ми доста време.

— А всичко това може да бъде изгубено толкова бързо.

— Така е — въздъхна Гилаелит, избирайки да не обръща внимание на тънката заплаха. — За един миг.

— Като стана дума за това, не изтича ли срокът на договора ни за сярата?

— Да, но ако не желаете да го подновявате…