Тогава Мериуен изпищя.
Ниш изскочи иззад дърветата, забравил агонията в крака си, и нанесе яростен удар към негодника, който държеше Лилиуен. Само че замахът не постигна целта, защото раненият крак се подви. Онзи блъсна момичето встрани и замахна на свой ред.
Ударът се стовари над ухото на механика и накара черепа му да изкънти. Крил-Ниш залитна назад. Противникът му продължи атаката си, размахал ръце. Хлар се чувстваше прекалено слаб, за да повдигне чука над главата си. Можа единствено да замахне нагоре.
Необичайната атака изненада скота. Желязната глава на чука хрясна под брадичката му. Той изхвърча назад с отметната глава и рухна на земята.
Вторият похитител също атакува. Тоягата му попадна върху лакътя на Ниш. Чукът изхвърча, а ръката на механика започна да изтръпва. Вторият удар попадна върху ребрата му. Третият замах полетя към главата.
Него Крил-Ниш успя да избегне, но не изцяло. Тоягата удари върха на темето му и го повали на колене. Пред очите му притъмня. Ръката му напипа камък, който Ниш запрати към лицето на противника си, но пропусна.
След мощен ритник механикът се оказа на земята. Противникът му скочи върху него. Ръце, достатъчно едри да удушат добиче, се сключиха около гърлото му. Ухилен в доволно беззъбство, скотът започна да стиска.
Двадесет и шест
Ниш се опита да го изблъска, само че онзи притисна раменете му с колене. Заради неудобната си позиция механикът не успя и да изрита противника си в слабините. Оставаше му само да се гърчи. Което нямаше да продължи дълго, защото огромните палци притискаха трахеята му.
— Пусни ме — успя да изхрипти Крил-Ниш. Онзи го заплю в отговор. Пред очите на Хлар започна да причернява. Оставаха му сили за един последен опит да се отскубне, също оказал се безплоден.
Отекна месен пукот и скотът се стовари върху механика с цялата си тежест. Ниш се задави и се опита да избута тежкото туловище. Не успя, но поне съумя да освободи гърлото си от пръстите му. Лилиуен коленичи до него и му помогна да избута тялото встрани.
В първия миг Крил-Ниш не можа да се изправи. Той обърса лице и каза:
— Благодаря ти. Добре ли си?
Девойката кимна сковано, отбягвайки очите му.
— Какво стана?
— Ударих го по главата с чука ти — прошепна Лилиуен. — Съжалявам. Не знаех какво друго да сторя.
— Постъпи правилно — каза Ниш, притискайки ръката й в своята. — Ти ми спаси живота, Лилиуен. Никой не би се справил по-добре.
Сестра й стоеше до другия похитител, който бе застинал неподвижно. По ъгъла на главата му личеше, че вратът му е счупен.
— Нараниха ли ви? — обърна се механикът към нея.
— Не — почти недоловимо отвърна Мериуен. — Добре сме.
— По-добре да се махаме — каза Ниш, — преди да са дошли в съзнание.
— Да. — Лилиуен все още стоеше вторачена в жертвата си.
Вторият похитител също нямаше да се свести. Ударът й му бе строшил черепа и го бе убил на място. Ниш подозираше, че тя знае това. Трудна мисъл за едно дванадесетгодишно дете. Дори за самия него не беше лесно. Механикът се изправи и се приближи до първия нападател. Вратът му наистина беше счупен. Той, Ниш, беше убил човек.
— Да вървим — каза Крил-Ниш. — Може да има и други.
Механикът избра момент, когато Лилиуен се е обърнала, и обърса окървавения чук в тревата. Сетне тримата се отправиха обратно към пътя, където вървяха през целия ден. Лилиуен повече не се оплакваше от мехурите си. И двете момичета мълчаха. Що се отнася до Ниш, кракът го болеше мъчително, шията му бе подута и всяко вдишване му причиняваше болка, освен това на моменти погледът му се раздвояваше. Случилото се бе засегнало и него. Той беше убил — негодник, наистина, но какви обстоятелства бяха подтикнали онзи към подобна трансформация? Възможно ли беше самият Ниш някога да я претърпи?
— Много ли остава до Кундизанд? — привечер попита той. Не му се искаше да нощува на открито.
— Не е далеч — отвърна Мериуен.
Малко преди смрачаване тримата оставиха зад себе си пореден завой, за да се изправят пред светлините на града. Цял ден не бяха виждали лиринкс, но Ниш пак не се успокои, докато не достигнаха портите.