Бяха пропуснати веднага. Нормалните проверки бяха отменени — същината на човек бе достатъчен критерий за пропускане.
Кундизанд гъмжеше от хора. Осемхилядното му население се бе увеличило с най-малко тридесет хиляди отчаяни бежанци. Отдавна всички възможни легла бяха заети. Улиците бяха претъпкани, хората бяха налягали направо на земята.
Ниш не се отделяше от близначките — ако ги изгубеше в този хаос, никога нямаше да ги намери.
— Къде трябва да се чакате с родителите ви?
— На градския площад, до вятърния часовник.
Върху струпаните на площада хора можеше да се ходи — на тримата им отне петнадесет минути, за да го прекосят. Най-сетне достигнаха часовника, точно в мига, когато отброяваше седем часа. Алените му криле се въртяха жизнерадостно под вятъра, макар че самият площад бе задушен. Ниш и момичетата останаха там около час, без да открият познат.
Лилиуен избухна в сълзи.
— Мъртви са, знаех си.
— Татко каза, че ще бъдат тук — успокои я Мериуен. — Той никога не нарушава обещанията си, Лилиуен. Трябва да продължим да търсим.
На Ниш му се стори, че е видял Кетила и Франси. Механикът изкрещя имената им, но глъчката погълна вика му, а тълпата скри децата.
Когато часовникът отбеляза девет часа, Крил-Ниш почти не можеше да помръдне заради гъстотата на сганта.
— По-добре да намерим място за нощувка… — поде той, но бе прекъснат от писъка на висока жена, разблъскала хората, за да се приближи до близначките.
— Мериуен, Лилиуен! Къде бяхте? Смятахме, че сме ви изгубили.
Мериуен не можа да сдържи сълзите си.
— Върнахме се вкъщи, мамо, но вас ви нямаше. Толкова се страхувахме…
— Но сте изпълнили поръчението. Момичетата ми! — Жената прегърна Мериуен, после сестра й.
— Къде е татко? — неспокойно попита Лилиуен.
— И той е тук — каза жената. — Троист! Намерих ги!
Набит, красив мъж в лейтенантска униформа си проправи път през тълпата, сияещо усмихнат.
Той също прегърна дъщерите си и се накани да отведе семейството си, но Мериуен го спря:
— Почакай, татко. Трябва да благодаря на този човек…
Лейтенантът се извъртя, огледа Ниш и очевидно не остана особено доволен от видяното.
— Кой си ти? — остро попита той, сбърчил горна устна.
— Казвам се Крил-Ниш Хлар, сър, и…
— Щом си помогнал на дъщерите ми, благодаря ти. — Троист посегна към джоба с монетите си.
— Татко, той ни спаси! — намеси се Лилиуен. — Двама отвратителни мъже ни отвлякоха в гората, а…
— Какво? — Лейтенантът се вцепени и веднага се обърна към тях. — Добре ли сте? Направиха ли ви нещо? Кълна се в небесата, ако…
— И на двете ни няма нищо — спокойно каза Мериуен. — Но само защото Ниш ги нападна с чука си.
— Опиши ми ги — възкликна бащата, поглеждайки към механика. — Ще се погрижа да увиснат.
— Мъртви са — тихо каза Ниш. — Аз строших врата на единия от тях, а другият бе ударен по главата от дъщеря ви, докато ме удушаваше. — Крил-Ниш дръпна яката си надолу, за да покаже следите по гърлото си.
— Вечно ще съм ти задължен. Назови възнаграждението си — и ще го имаш.
— Не искам награда. Но… виждам, че вие сте офицер. Може би бихте могли да ми помогнете.
— Така ли? — предпазливо отвърна Троист.
Ниш отново снижи глас.
— Става въпрос за нещо изключително важно. Трябва да разговарям с някой от висшестоящите военни, градоначалника или представител на Съвета.
Троист отново го огледа.
— Ти не си тукашен.
— Идвам от Ейнунар.
Ниш не каза друго. Не знаеше кому може да се довери, а носените от него новини бяха изключително важни.
— Градоначалникът на Кундизанд не е тук. Същото важи и за представителите на Съвета. Перквизитор Унибас беше в Никеранд по време на нападението и до момента никой не знае нищо за него. Страхувам се, че и ние сме в същото положение като теб. — Лейтенантът уморено поклати глава.
— Ами войската? — попита механикът.
— Избита. Или пръсната във всички посоки. Лиринксите обожават най-напред да изпращат летци срещу командните шатри. Всички старши офицери са мъртви. Това е и причината за този хаос. Ако не бях в отпуск, аз също щях да бъда разкъсан.
Отчаянието отново сграбчи Ниш. Той нямаше пари, документи, приятели. Ако не се погрижеше за крака си, най-вероятно щеше да го изгуби. Трябваше да се довери някому, този лейтенант изглеждаше честен. Освен това по децата можеше да се определят много неща за родителите. Мериуен и Лилиуен бяха будни, находчиви и добре възпитани. Той погледна Троист в очите.