— Тогава ще трябва да се доверя на вас, сър. Изпратен съм по възложение от скрутатор Ксервиш Флид и нося изключително важни сведения.
— Това обяснява акцента ти. По-добре ела с нас, Крил-Ниш. Тук не бива да обсъждаме подобни неща.
Той запозна Ниш със съпругата си. Адвокатката Яра бе с половин глава по-висока от Троист, с издължено конско лице, едри зъби и преголеми ноздри, но имаше елегантно излъчване. Тъмната й коса бе сплетена на плитка, стигаща почти до кръста й.
Самият Троист бе нисък и мускулест, с малка глава, покрита с русоляви къдрици. Очите му бяха сини, плещите широки, пръстите къси и дебели. Излъчваше способност.
Отне им час да си проправят път до странноприемницата, макар тя да се намираше само на няколко пресечки. Дребна и прашна, стаята определено бе за предпочитане пред лагерната колиба, в която Ниш бе нощувал последните нощи. Механикът се настани на пода, отпуснал глава върху ръцете си, и не можеше да повярва, че е останал жив.
Не можеше да става дума за къпане, тъй като заради множеството бежанци водата не достигаше, но Яра обяви, че вечерята скоро ще пристигне. Не след дълго кльощаво хлапе донесе претъпкан поднос. На Ниш му потекоха лигите. За последно бе ял истинска храна преди повече от месец. А тези гозби миришеха значително по-вкусно от дажбите във фабриката.
Докато вечеряха близначките разказаха случилото се по време на бягството, сетне механикът представи своята история. Премълча амплимета и аахимската инвазия — за тях щеше да каже по-късно, когато момичетата си легнеха.
— Значи баща ти е перквизитор Джал-Ниш Хлар?
— Да. Познавате ли го.
— Не, но съм чувал много за него.
Какво означаваше това? Бащата на Ниш имаше много врагове.
Троист подробно разпита Ниш за баща му. Предпазливостта му бе оправдана, защото лиринксите отбелязваха изненадващ успех в набирането на предатели и шпиони. Останал доволен от получените отговори, лейтенантът отстъпи инициативата на Яра. Тя познаваше Тикси, защото преди години бе посещавала мястото. Съпругата също се увери в достоверността на думите на механика и направи знак на Троист, който кимна. След като погледна към заспалите си дъщери, той каза:
— Историята ти ме удивлява, Крил-Ниш, а това не се случва често. Дъщерите ни са имали късмет да те срещнат. Никога няма да забравя помощта ти.
— Благодаря ви, сър. Ако разрешите, бих искал вече да се оттегля, защото съм страшно уморен, а главата ме боли от ударите, които получих.
Яра се приближи със свещ и провери черепа му с дългите си хладни пръсти, а после провери и очите му.
— Нищо сериозно, само леко сътресение. Ще ти приготвя отвара.
Докато тя се занимаваше с билките, Крил-Ниш разказа на Троист за амплимета, за геомантическите способности на Тиан и за стореното от нея в Тиртракс.
— Наистина се говори за огромна флотилия от машини, напомнящи кланкери, дошла от запад — каза Троист. — Не се съмнявам, че нашите първенци са били уведомени от скрутаторите. Аз самият не зная нищо, но пък не съм и особено високо в йерархията.
— Но пък си великолепен офицер — каза Яра, подавайки чаша на Ниш. — Изпий това.
Троист се поклони към нея.
— Яра е геният в семейството — рече той. — Един ден тя ще стане адвокат-генерал. Аз просто изпълнявам дълга си.
Яра изсумтя добронамерено, докато оглеждаше крака на Ниш.
— Ти ще бъдеш главнокомандващ на силите ни още преди момичетата да са навършили пълнолетие.
— Не крия, че бих искал да бъда. Но усилената работа и връзките не са достатъчни. Човек трябва да притежава щастието да бъде на място, което има значение, и способността да се възползва от появилата се възможност.
— И победи! — добави съпругата.
— Бихме могли да си помогнем — каза Ниш.
— Възможно е — рече Троист с тон, който не обещаваше нищо. — Какво предлагаш, Крил-Ниш?
— Тъй като не съм способен да се прибера вкъщи, ще трябва да насоча усилията си да помогна на войната тук. Както ви казах, аз съм механик, но и съм участвал в сражения. Освен това познавам аахимските конструкти и бих могъл да помогна с изработването на план срещу тях, ако се стигне до сблъсък.