Вечер Ниш сядаше с Троист и с още един тактик, за да споделя знанията си за конструктите. Заедно тримата започнаха да изготвят тактики за защита, нападение и най-различни обстоятелства. Обсъжданията им продължаваха почти до полунощ, превърнати във всевъзможни симулации.
Тази нощ, дванадесета след напускането на странноприемницата, Троист захвърли оловните си войници още преди камбаната да е оповестила полунощ. Той разтърка очи и се прозина.
— Хубаво си играем, но тези игри не струват нищо, когато започне същинската битка. След първите няколко минути на бойното поле настъпва хаос. Вестоносците биват убити или обстоятелствата се променят толкова бързо, че заповедите се оказват безполезни.
— Лиринксите никога не допускат подобни грешки — каза другият офицер, който се казваше Луни. — Сякаш могат да общуват от разстояние.
— Ами ако изпратим наблюдател в балон? — предложи Ниш. — Той би могъл да наблюдава цялата битка и да сигнализира видяното.
— Докато вятърът не го отвее — опроверга Троист — или някой летящ лиринкс не разкъса балона му, което ще се случи веднага.
Дотича вестоносец, който отдаде чест и подаде на Троист сгънато парче хартия. Лейтенантът го прочете, навъси се и се изправи.
— Много скоро ще узнаем, господа. Стотици лиринкси са се отправили към нас. По всичко личи, че сутринта ще влезем в битка.
В този момент той изглеждаше същински пълководец, но видимо потръпна, когато погледът му попадна върху неуморимата Яра, която сновеше между болните. Утрешният ден можеше да донесе гибелта на съпругата и дъщерите му. Вече бе прекалено късно да ги отпраща в Кундизанд. Защо не бе го сторил по-рано, докато бе имал възможност?
Том II: Обединението
Част първа
Дипломат
Едно
Иризис дойде на себе си сред оглушителен рев, прибавил се към пищенето в ушите й. Сблъсъкът със стената бе оставил върху челото й цицина с големината на малък картоф. Подземният мрак бе разкъсван от светлини, които се приближаваха. Иризис разтърка очи, но не можа да проясни поглед. Немощно се облегна на скалата, опитвайки се да подреди хаоса в главата си. С Юлия бяха слезли на осмо ниво в мината, където се бяха натъкнали на лиринкски тунел. Едно от създанията ги бе подгонило.
— Кой си ти? — обърна се Иризис към първата светлина, все още съзирана двойно.
Скрутаторът се засмя.
— Колко бързо забравят. — Той се приближи до нея и прошепна: — Твоят любим, Ксервиш Флид, е дошъл да те спаси.
— Но как…
— Възмутен, Пита изникна при мен, за да се оплаче как ти и Юлия сте навлезли в забранена част от мината, затова дойдох да проверя защо. Бяхме на път да се откажем и преустановим диренето си, когато самата Юлия изхвърча от тунел, който дори не е отбелязан, и започна да ридае да те спасим от ноктестите. И ето ни и нас.
— Как успяхте толкова бързо?
— Скрутаторски тайни, майсторе. Скрутаторски тайни.
Флид я хвана за ръката и я поведе към асансьора, който не се оказа далече. Не след дълго Иризис се намираше на легло, с хладен компрес върху челото и чаша брезов чай до себе си.
Скрутаторът взе картата, която през цялото си бягство Иризис бе стискала, и я разгърна.
— Перцепторът спомена нещо за хубав кристал. Голям кристал.
— Отбелязала съм го върху картата. С червен кръг.
— Това ли? — Ксервиш обърна хартията към нея.
— Това е мястото, където Юлия го усети. Но тя показа ъгъл. Ето така. — Жената повтори жеста й. — Девето или десето ниво.
Той се навъси.
— Надявам се да не е по-ниско от девето. Започваме утре сутринта.
Тъй като тя нямаше с какво да помага в копаенето, Иризис се върна обратно към своята работа — надзираването на дванадесетте занаятчии и петдесетте чираци в изработката на контролери. Веднъж дневно Юлия биваше отвеждана в мината, за да е сигурно, че миньорите напредват в правилната посока. Понякога Иризис слизаше с нея. Работата на осмото ниво бе бавна и опасна. Миньорите бяха охранявани от групи войници с тежки арбалети, но повече лиринкси не откриха.
Достигнаха и девето ниво, на това място сухо, но не откриха кристал. Юлия продължаваше да сочи в същата посока, затова копаенето продължи към десето. Появата на вода наложи донасянето на помпа, която двама войници задвижваха непрекъснато. Под десето ниво дори и повече помпи не биха смогнали да отстранят водата.